Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на пикочо-половата система Бъбречна недостатъчност Остра бъбречна недостатъчност Друга остра бъбречна недостатъчност

Друга остра бъбречна недостатъчност МКБ N17.8

Друга остра бъбречна недостатъчност МКБ N17.8 - изображение

Рязкото нарушаване на бъбречната функция, при което се получава задръжка на течности, влошено отделяне на азотните продукти и некласифицирано в друго МКБ, се нарича друга остра бъбречна недостатъчност.

Най-характерните нарушения настъпващи в организма при нарушена функция на отделителната система са: азотемия, олигоанурия, нарушения във водноелектролитното и алкалнокиселинното равновесие.

В зависимост от етиологията и патофизиологичния механизъм на настъпване, острата бъбречна недостатъчност се класифицира като:

  • Преренална (при остро нарушение на бъбречното кръвоснабдяване, шок, остра кръвозагуба, обилна диария или повръщане).
  • Ренална (остър гломерулонефрит, интерстициален нефрит, бързопрогресиращ гломерулонефрит, прием на някои антибиотици, бъбречна травма).
  • Постренална (тумор, срастване или наличие на камък по хода на уретера, пикочния мехур или уретрата).

В началото другата остра бъбречна недостатъчност протича с общи оплаквания: болка в кръста, безапетитие, лесна умора, понижена концентрация, отпадналост. Количеството на урината намалява под 500 милилитра за денонощие.

В резултат на задръжката на вода се развиват отоци по цялото тяло и най-вече по меките части на кожата - под очите, слабините и долните крайници. Пациентът може повиши теглото си с 5-6 килограма. Понякога се получава излив на течности в различни кухини: перикард, плевра, перитонеум. Може да се стигне до генерализиран оток по цялото тяло - аназарка.

Тъй като отделителната функция на бъбреците е нарушена, получава се задръжка не само на вода, а и на крайните продукти на обмяната - креатинин, урея, пикочна киселина и т.н. При тяхното повишаване пациентът чувства сърбеж по кожата, гадене, сънливост.

Острата бъбречна недостатъчност се диагностицира на базата на характерна клинична симптоматика и резултатите от лабораторни и инструментални изследвания. Определя се количеството урина за денонощие (диуреза), нейният състав и утайка.

От кръвните проби се взима в предвид пълната кръвна картина, нивото на серумния креатинин и урея, калий, натрий, КАС (алкално - киселинното състояние). Прави се ехография на бъбреците - търсят се евентуално бъбречни камъни, увеличени размери на бъбреците и пикочните пътища. При необходимост се взима парче от бъбречната тъкан за хистологично изследване (бъбречна биопсия).

Лечението при друга остра бъбречна недостатъчност е насочено към патофизиологичния механизъм, който я предизвиква. При пререналната остра бъбречна недостатъчност целта на лечението е възстановяване на обема циркулираща кръв.

За подобряване на бъбречната перфузия се назначава допамин. Основните цели на лечението е коригиране на нарушените водноелектролитно и алкалнокиселинно равновесие. Задръжката на течности в организма се лекува с диуретици - фурантрил.

Трябва да се коригира и нарушената концентрация на калия (което е жизненонеобходимо). Метаболитната ацидоза се коригира с бикарбонати. В краен случаи при неовладяна остра бъбречна недостатъчност се прибягва до хемодиализа.

Показанията за диализа са: неовладяна задръжка на течности, развитие на сърдечни аритмии, метаболитна ацидоза, високо ниво на калия и креатинина, ниско ниво на натрия.

4.2, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияКлинични пътеки