Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на пикочо-половата система Тубулоинтерстициални болести на бъбреците Обструктивна и рефлуксна нефропатия Пионефроза

Пионефроза МКБ N13.6

Пионефроза МКБ N13.6 - изображение

Крайният стадий в развитието на гнойния пиелонефрит, или инфектирането на съществуваща хидронефроза се нарича пионефроза.

При нея практически бъбречният паренхим е разрушен от възпалителния, гнойно-деструктивен процес и бъбрекът представлява „торба, пълна с гной".

Развитието на пионефрозата е резултат най-често от наличието на задръжка на урина в бъбрека поради различни болестни процеси.

В редки случаи заболяването може да се появи първично - без предшестващо заболяване. Рискови фактори за развитието на пионефроза са:

  • Нефролитиаза (бъбречна калкулоза).
  • Бременност.
  • Хроничен пиелонефрит.
  • Рак на бъбрека, уретера или органите в съседство.
  • Обструкция на уретеропелвикалното съединение.
  • Стриктура на уретера или уретрата.
  • Бъбречна туберкулоза.
  • Неврогенен пикочен мехур и други.

В резултат на някои от рисковите фактори настъпва пречка за правилното дрениране на урината. Получава се задръжка на урина с дилатация на пикочните пътища и бъбречното легенче.

Бъбрекът трябва да функционира при повишено налягане, което постепенно води към бъбречна недостатъчност. Това състояние се нарича хидронефроза.

При инфектирането на задържаната урина се получава пионефроза.

Пионефрозата може да се предизвика от различни микроорганизми.

Най-често срещаните причинители на пионефроза са E.coli, Klebsiella spp., Enterococcus spp., Candida spp., Proteus spp. и други.

Патоморфолигичните промени при пионефроза се изразяват в бъбрека със значително увеличени размери, с издутини по повърхността.

Консистенцията му е мека, флуктуираща. При разрез от него изтича голямо количество гной и се виждат неправилни кухини. Хистологично тези кухини са покрити с гной, фибри и детритна материя, а в стените им има разраснала гранулационна тъкан. Често в разширеното бъбречно легенче се откриват вторични конкременти.

Пионефрозата протича с клинична картина на висока, септична температура, силни втрисания, повтарящи се неколкократно дневно, силна обща отпадналост, адинамия, повръщане, тахикардия.

Пациентите съобщават за напрегнатост в поясната област, силна болка в кръста, най-често постоянна, понякога коликообразна. Налице са и симптоми, свързани с уринирането - болезнено и често уриниране, отделяне на по-голямо от обичайното количество урина, поява на парцалчета или кръв в урината и др.

При опипването на бъбрека се установява, че той е напрегнат, умерено уплътнен, болезнен, понякога лобулиран. Обикновено е налице предхождащо урологично или друго заболяване, което е довело до задръжка на урината.

Диагнозата пионефроза се поставя предимно с помощта на инструменталните методи на изследване:

  • Обзорна урография - показва увеличена сянка на бъбрека и евентуално наличието на рентгенопозитивни конкременти в него.
  • Екскреторна урография - с това изследване се установява, че пионефротичният бъбрек е с липсваща функция - не отделя урина.
  • Ретроградна катетеризация - тя е едно от най-важните изследвания при това заболяване и установява наличието или липсата на пречка в оттока на урината, а при достигането до бъбрека започва да изтича гъста, белезникава гной, което доказва категорично диагнозата.
  • Ехография - дава сведение за размера на бъбрека и степента на разширение на пиелокаликсната система.
  • Компютърна томография - рентгеново контрастно изследване, при което снимките се правят на напречни срезове на тялото.
  • Нефроскопия - перкутанно или трансуретрално ендоскопско изследване на бъбречното легенче.

Важно е да се вземе сутрешна порция стерилна урина, за да се направи микробиологична посявка с установяване на антибиотичната чувствителност на микроорганизмите. Освен това част от урината се изпраща за лабораторно изследване (белтък, левкоцити, еритроцити и други). Серологичните изследвания показват остър възпалителен процес- значителна левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ и други.

Диференциална диагноза при пионефроза се прави с гноен пиелонефрит, супурирала киста, паранефротичен абсцес, тумор на бъбрека и други.

Пионефрозата се лекува задължително по спешност в болнична обстановка. Освен реанимационни мерки и антибиотична терапия, трябва незабавно да се евакуира гнойта, чрез извършването на оперативен метод, наречен „перкутанна нефростомия".

Той представлява дрениране на пионефротичния бъбрек и отстраняване на гнойната колекция. След стихване на симптомите на острото възпалени се определя функционалното състояние на бъбрека. При липса на функция засегнатият бъбрек се отстранява.

3.4, 5 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия