Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на пикочо-половата система Тубулоинтерстициални болести на бъбреците Обструктивна и рефлуксна нефропатия Хидроуретер

Хидроуретер МКБ N13.4

Хидроуретер МКБ N13.4 - изображение

Хидроуретерът е състояние, най-често свързано с хидронефроза, при което уретерът е раздут и изпълнен с урина.

Причината за разширението на горните пикочни пътища, се дължи на обструкция на по-долно равнище, причиняващо стоп в потока на урина.

С течение на времето урината става все по-голямо количество и причинява раздуване и изтъняване на стената на уретера.

Причините за обструкцията на пикочните пътища и хидроуретер могат да са:

  • вродени малформации (стеснения и клапи на уретера, добавъчни съдове, дистопия на бъбрека, бридове, сраствания);
  • обструкция от конкремент при бъбречно-каменна болест;
  • тумори на пикочополовата система, или притискане от вън (тумор на простатата, пикочния мехур, миома на матката);
  • ретроперитонеална фиброза;
  • нарушения в инервацията;
  • нормално състояние при бременни и родилки (до 3 месеца след раждането) и други.

При бързо развиващ се хидроуретер е налице болка, но при бавно протичане може да отсъства. Болката е с тъп, постоянен характер, но може да е и силна, коликообразна. Може да ирадиира към ингвиналната област или да обхване целия корем. Налице е и кръв в урината (хематурия), която е непостоянна.

При по-големи хидроуретери се опипва болезнена, туморна формация в лумбалната област. Налице са и оплаквания от общ характер, като отпадналост, неразположение, безапетитие, тежест в лумбалната област, намаление на тегло и други.

При усложнен хидроуретер с насложена инфекция се появяват висока температура, помътняване на урината, често уриниране, а от лабораторните изследвания се установяват ускорено СУЕ, левкоцитоза и бактерии в урината.

Диагнозата хидроуретер се поставя въз основа оплакванията, клиничната картина, лабораторните изследвания и образната диагностика.

Особено ценна диагностична стойност има екскреторната урография (ЕУГ), ехографията и ретроградната уретеропиелография (която може да има и терапевтичен ефект).

Лечението на хидроуретер е свързано предимно с отстраняване на причината довела до появата му. Оперативното лечение включва пиелотомия, уретеролитотомия, уретеропиелостомия, а понякога дори нефректомия (премахване на засегнатият бъбрек).

Паралелно с това се прилагат спазмолитици, антипиретици, антибиотици, уроантисептици, витамини.

При невъзможност за отстраняване на основното заболяване, или за облекчаване на симптомите може да се постави ендопротеза на уретера, която да поддържа луменът му достатъчно голям за оттичането на урината.

При поставяне на протеза (стент) с палиативна цел, е необходимо подменянето му на няколко месеца.

4.0, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия