Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на пикочо-половата система Тубулоинтерстициални болести на бъбреците Тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен като остър или хроничен

Тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен като остър или хроничен МКБ N12

Тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен като остър или хроничен МКБ N12 - изображение

Неспецифичното инфекциозно възпаление на бъбречната пиелокаликсна система, с неясна давност се нарича тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен като остър или хроничен.

Тубулоинтерстициалният нефрит е честа причина за развитие на бъбречна недостатъчност в детска възраст.

В зависимост от коя част от бъбрека ще засегне инфекцията се различават инфекциозен интерстициален нефрит (засягане предимно на съединителната тъкан и съдовете), пиелит (със засягане предимно на пиелона) и пиелонефрит (засяга се легенчето и паренхима на бъбрека).

Инфекциозните причинители, предизвикващи възпаление на тубулуинтерстициалната тъкан най-често са Грам (-) бактерии, каквито са E. coli, Proteus spp., Klebsiella spp., Enterobacter spp. и други.

По принцип урината е стерилна. За да попаднат бактериите в нея, хомеостазата на организма трябва да се наруши. Това се случва при някое от следните състояния:

  • ано-генитално замърсяване, което е по-характерно за женския пол, поради по-късата и широка уретра;
  • травма или различни манипулации върху отделителната система (катетиризация, цистоскопия);
  • задръжка на урината (уростаза) - например при чуждо тяло, туморна формация, бременност, вродени малформации);
  • инфекция в съседство (апендицит, салпингит, холецистит);
  • имуносупресивни състояния (неоплазми, прием на имуносупресори, захарен диабет) и други.

Тубулоинтерстициалният нефрит, неуточнен като остър или хроничен обикновено протича с периоди на обостряне и периоди на латентно, безсимптомно протичане.

При екзацербация на възпалението пациентите страдат от тъпа болка в кръста, понякога ирадиираща по хода на уретерите, субфебрилна температура, гадене, повръщане, често уриниране, парене при уриниране, поява на кръв в урината, нощно уриниране, отделяне на голямо количество урина, бледост на кожата (анемия), високо кръвно налягане и други.

Диагнозата на тубулоинтерстициалния нефрит се поставя на базата на анамнезата, снета от пациента, проведените лабораторни изследвания на кръвта и урината, урокултура и образни изследвания.

Трябва да се уточни количеството и състава на урината, нейното относително тегло, седимента й, съдържанието и на бактерии (урокултура), както  техният вид и антибиотична чувствителност. От кръвните изследвания се проследява пълната кръвна картина, серумните азотни тела (урея, креатинин и пикочна киселина).

От образните диагностични методи се използват ехографията на бъбреци, екскреторната урография (рентгенографско изследване, при което на пациента се инжектира контрастно вещество), скенер и други.

Лечението при тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен като остър или хроничен включва приложението на антибиотици (подходящи според антибиограмата) и третиране на причината за задръжка на инфекцията.

При пиелонефрита могат да настъпят редица усложнения, като уросепсис (при попадане на микроорганизмите в кръвообращението), хронична бъбречна недостатъчност, пионефроза и други.

2.4, 7 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен като остър или хроничен МКБ N12

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен като остър или хроничен МКБ N12

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен като остър или хроничен МКБ N12

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияКлинични пътеки