Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на пикочо-половата система Тубулоинтерстициални болести на бъбреците Хроничен тубулоинтерстициален нефрит Хроничен тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен

Хроничен тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен МКБ N11.9

Хроничен тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен МКБ N11.9 - изображение

Неспецифичната инфекция на пиелокаликсната система на бъбреците, задържаща се над три месеца и без други условия, се нарича хроничен тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен.

В зависимост от това, която част от бъбрека ще засегна инфекцията се различават хроничен интерстициален нефрит (при засягане на съединителната тъкан на бъбреците), пиелит (засягане на бъбречното легенче) и пиелонефрит (засягане на легенчето и паренхима).

Микроорганизмите, причиняващи инфекция на пиелокалискната система са обикновено Грам (-) бактерии, каквито са E.coli, Proteus spp., Klebsiela spp. и други.

Причините за развитието на неуточнен хроничен тубулоинтерстициален нефрит са различни, като включват: вродени малформации на урогениталната система, обструкция по хода на пикочната система (притискане от тумор, камък, чуждо тяло), везикоуретрален рефлукс (връщане на урина от пикочния мехур към уретрите), проблеми с правилното функциониране на пикочния мехур и други.

Протичането на хроничен тубулоинтерстициален нефрит става с латентни периоди и такива на екзацербация, като състоянието на пациента постепенно се утежнява до хронична бъбречна недостатъчност.

Пациентите с хроничен пиелонефрит се оплакват от лесна уморяемост, субфебрилна температура, тежест и болка в кръста, често болезнено уриниране, поява на кръв или бели парцалчета в урината, голямо количество на отделената урина, нощно уриниране, бледост на кожата и повишено кръвно налягане.

Диагнозата хроничен тубулоинтерстициален нефрит се поставя въз основа на анамнезата снета от пациента, клиничната картина и редица изследвания. От изследването на урината се установява нейното количество, състав, седимент, относително тегло, прави се и урокултура с антибиограма.

Проверяват се серумните нива на урея и креатинин, пълна кръвна картина, КАС (киселинно - алкално равновесие).

От изобразнителните методики се ползват ултросонографията (ехография) на бъбреци, нативната рентгенография, рентгенографията с контрастно вещество (екскреторна урография, микционна урография), КАТ (компютърно - аксиална томография) и други.

Лечението на хроничния тубулоинтерстициален нефрит включва премахването на основната причина за задръжката на инфекцията, като се предприемат различни инвазивни и оперативни методи. Същевременно се приема и подходящ според антибиограмата антибиотик.

4.0, 10 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия