Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на пикочо-половата система Тубулоинтерстициални болести на бъбреците Хроничен тубулоинтерстициален нефрит Необструктивен хроничен пиелонефрит, свързан с рефлукс

Необструктивен хроничен пиелонефрит, свързан с рефлукс МКБ N11.0

Необструктивен хроничен пиелонефрит, свързан с рефлукс МКБ N11.0 - изображение

Пиелонефритът е неспецифично възпалително заболяване на бъбречната пиелокаликсна система, предизвикано от директното попадане в него на бактерии, микоплазми и вируси. Най-честите причинители са Грам - отрицателни бактерии (E. Coli 50%, Proteus 16%, Klebsiella 8%, Enterococcus 7%, Pseudomonas 6%).

Една от причините за попадане на бактерии и задръжката (хронифициране) на инфекцията е везикоуретралният рефлукс. Когато това състояние не се дължи на обструкция на пикочните пътища (от камък, тумор или вродена малформация) състоянието се нарича необструктивен хроничен пиелонефрит, свързан с рефлукс.

Везикоуретралният рефлукс представлява връщането на урина от пикочния мехур към по-горните отдели на отделителната система (уретри, пиелон, бъбрек). Връщането на урина към горните пикочни пътища по време на микция (уриниране) създава хидродинамични затруднения във функцията на бъбреците и условия за рецидивиращи и хронифициращи уроинфекции. Рефлуксът може да бъде първичен (вроден) и вторичен (придобит).

Причини за появата на първичен везикоуретрален рефлукс са:

  • къс или липсващ интравезикуларен уретер;
  • микро- или мегатригонум с агенезия на мускула на Бел;
  • парауретрален дивертикул на пикочния мехур и други.

Причини за появата на вторичен рефлукс, без да има обструкция са например:

  • детрузорна нестабилност;
  • детрузор - сфинктер диссинергия от хиперрефлекторен тип;
  • остър или хроничен цистит и други.

Клиничните прояви при необструктивен хроничен пиелонефрит, свързан с рефлукс протичат с периоди на обостряне и безсимптомно протичане. Пациентите се оплакват от болки в кръста, болки и парене при уриниране, гадене и повръщане, лесна уморяемост, често отделяне на голямо количество бистра урина, включително и нощем (никтурия). Поради нарушение на бъбречната функция може да се появи анемия и да се повиши кръвното налягане.

За да се постави диагнозата необстуктивен хроничен пиелонефрит, свързан с рефлукс е необходимо да се направят редица лабораторни и образни изследвания.

Нужно е да се провери количеството на урината, нейният седимент (обикновено има левкоцитурия и еритроцитурия), относителното и тегло. Трябва да се вземе и сутрешна порция стерилна урина за извършването на урокултура. При това изследване се доказва наличието на бактерии в урината, определя се видът им и антибиотичната им чувствителност. От кръвните изследвания се проследява ДКК (диференциална кръвна картина), нивото на електролитите, АКР (алкално - киселинно равновесие), серумните урея и креатинин.

От образните изследвания с добра диагностична стойност са ехографията на бъбреци, екстреторна урография, която обикновено завършва с микционна цистография. Урографията представлява вид рентгеново изследване, при което се въвежда интравенозно водоразтворимо рентгено-позитивно контрастно вещество.

Когато то достигне до пикочния мехур, пациентът трябва да започне да уринира, като бързо се прави още една рентгенова снимка - микционна цистография.

Функционалните нарушения на детрузор-сфинктерният апарат на пикочния мехур се доказват чрезуродинамични изследвания (урофлоуметрия, цистометрия, сфинктерна електромиограма).

Лечението при необструктивен хроничен пиелонефрит, свързан с рефлукс е предимно оперативно, с което се цели преодоляване на причините за рефлуксното състояние.

Паралелно с това трябва да се санира и инфекцията с антибиотици, подходящи според антибиограмата. 

3.0, 5 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Необструктивен хроничен пиелонефрит, свързан с рефлукс МКБ N11.0

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия