Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на пикочо-половата система Гломерулни болести Бързо прогресиращ нефритен синдром

Бързо прогресиращ нефритен синдром МКБ N01

Бързо прогресиращ нефритен синдром МКБ N01 - изображение

Комплексът от симптоми, дължащи се на бързото увреждане на голяма част от бъбречните гломерули се нарича бързо прогресиращ нефритен синдром.

Синоними на заболяването са остър прогресиращ гломерулонефрит, полулунен гломерулонефрит и подостър гломерулонефрит.

Заболяването обикновено завършва с тотална бъбречна недостатъчност за седмица или месец. Бързопрогресиращия гломерулонефрит може да се развие както самостоятелно, така и вторично в хода на други заболявания.

Бързопрогресиращия гломерулонефрит има автоимунна генеза. Нарича се нарича още полулунен, тъй като пролиферират париетални и висцерални клетки на баумановата капсула. Те притискат гломерулите, които наподобяват на полулуния.

Състоянието бързо прогресиращ нефритен синдром включва:

  • Бързо прогресираща гломерулна болест.
  • Бързо прогресиращ гломерулонефрит.
  • Бързо прогресиращ нефрит.

Бързо прогресиращия нефритен синдром може да се предшества от респираторна вирусна инфекция. Започва остро с намаление на количеството на урината (олигурия) и поява на масивни отоци около очите, краката и кръсцовата област.

Отоците могат да се проявят под формата на асцит - течност в корема, хидроторакс - течност в плевралното пространство, оток на мозъка - причинява силно главоболие, повръщане, гърчове, кома и смърт. Артериалната хипертония е чест синдром. Анемията, високите нива на холестерол, гамаглобулините, масивната протеинурия (белтък в урината над 3,5g дневно), хематурията (наличието на кръв в урината) са характерни симптоми на бързопрогресиращия гломерулонефрит.

В подкрепа на диагнозата бързо прогресиращ нефритен синдром се правят редица лабораторни изследвания: пълна кръвна картина, протеинограма, изследване на азотните тела, на състава на урината и други. Бързопрогресиращия гломерулонефрит се диагностицира чрез бъбречна биопсия и търсенето на специфични антитела по имунофлоресцента методика.

В зависимост от имунофлоресцентното хистологично изследване бързо прогресиращият нефритен синдром се класифицира като четири типа:

  • I тип: антибазалномембранен гломерулонефрит. При него се образуват автоантитела срещу антигени от базалната мембрана на собствените гломерули.
  • II тип: имунокомплексен гломерулонефрит. Тези комплекси антиген-антитяло могат да се образуват в общата циркулация и да се утаят на гломерулната мембрана, или да се образуват in situ (на място).
  • III тип: клетъчномедииран гломерулонефрит. Гломерулите се увреждат в резултат на активиране на собствения клетъчен имунитет (неутрофили, NK- клетки, Tk- клетки и други).
  • IV тип: комбинация от тип I и III.

Целта на лечението на бързо прогресиращият нефритен синдром е да се спре увреждането на гломерулите и образуване на нови полулуния. Това се постига чрез провеждане на терапия с кортикостероиди и имуносупресори.

Симптоматичното лечение включва поддържане на водноелектролитния баланс и антихипертензивна терапия. Често се налага ранно започване на диализно лечение.

Прогнозата зависи от броя на засегнатите гломерули. При масивно засягане се развива тотална бъбречна недостатъчност. Смъртността е голяма.

4.0, 3 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Бързо прогресиращ нефритен синдром МКБ N01

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Бързо прогресиращ нефритен синдром МКБ N01

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияКлинични пътеки