Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан Остеопатии и хондропатии Други остеопатии Остеопатии при болести, класифицирани другаде

Остеопатии при болести, класифицирани другаде МКБ M90*

Остеопатии при болести, класифицирани другаде МКБ M90* - изображение

Към остеопатии при болести, класифицирани другаде, спадат костна туберкулоза, остеонекроза при кесонна болест, остеонекроза при хемоглобинопатия, деформиращ остеит при новообразувания, фрактури на костите при новообразувания и други.

В миналото се считаше, че костната туберкулоза е заболяване на детската и юношеска възраст, но през втората половина на века се промени съотношението на боледуващите възрастови групи. Голяма роля за това изигра профилактичното ваксиниране на новородените с БЦЖ ваксината.

Статистиката показва, че 84 % от туберкулозата се пада на белите дробове и 16 % е извънбелодробна. От извънбелодробната 9 % е на костите и ставите, 6 % на другите вътрешни органи и 1 % кожножлизиста.
Костната туберкулоза е вторична форма на туберкулоза. Засяга предимно богатите на спонгиоза кости (епифизи, прешлени и др.). По хематогенен път в дадена кост се развива туберкулозен остеит и затова тя е вторична. Туберкулозното огнище се разполага близо или по-далече от ставата. Образуваният на дадено място туберкул може да се развие и да бъде инкапсулиран и да се развие латентна форма или да бъде всмукан въобще. Това зависи на първо място от макроорганизма. При добре изградени защитни сили не се проявява туберкулоза, но при отслабен макроорганизъм от недояждане, студ, алкохол и др., се създава благоприятен терен за развитие на костна туберкулоза. Голямо значение имат вирулентността и броят на микроорганизмите. Заболяването се причинява от Mycobacterium tuberculosis.

Различават се 3 форми на костна туберкулоза:

1.Osteitis cavernosa. Кавернозна форма на туберкулоза е характерна за прешлените и епифизите на големите кости, подложени на големи натоварвания.

2.Osteitis ulcerosa. Улцерозната форма на туберкулоза засяга главно плоските кости и най-вече тазовите кости. Морфологично и рентгенографично костта изглежда като наядена от молци. На много места са се развили туберкулозни огнища.

3.Spina ventosa. Характерната локализация е на късите тръбести кости на ръката и ходилото с типичното вретеновидно подуване на съответната кост, с появата на периостална реакция, която може да се сбърка с остеомиелит или остеосарком.

Клиничната картина е сравнително бедна. Налице са някои симптоми като отпадналост, безапетитие, субфебрилна температура, главоболие и др. Локално се проявява с болезненост, оток, палпаторна болка, затопляне на кожата над огнището, вретеновидно задебеляване при spina ventosa.
Обикновената рентгенография невинаги е достатъчна за поставяне на диагнозата. Томографията помага в такива случаи.

Лечението на туберкулозния остеит е комплексно. Освен общото противотуберкулозно лечение с туберкулостатици, се препоръчва активно хирургично лечение- резекция, некректомия и трепанация.

Туберкулозният спондилит заема първо място от тубркулозните поражения на скелета. Това се обяснява с богатото кръвоснабдяване на телата на прешлените и богатите на миелоидна и ретикулоендотелна тъкан прешлени, към които е особено възприемчив туберкулозният бактерий. Една травма също така може да събуди едно латентно огнище в прешлена и то да се активира. Контактът с туберкулозно болни довежда по-често до заразяване.

В началните стадии на заболяването, симптомите са неясни- от общо неразположение, отпадналост, безапетитие, апатия и др. Понякога има оплаквания от болки в гръбначния стълб и корема. По-късно се получава контрактура на паравертебралната мускулатура и изглаждане на лумбалната лордоза. Могат да се образуват абсцеси. През периода на възстановяване общото състояние се подобрява, болките изчезват и абсцесите могат да пресъхнат.

Освен клиничните прояви през отделните периоди за поставяне на диагнозата спомага рентгенографията. Параклиничните изследвания също допринасят за диагнозата. Туберкулиновите проби определят степента на алергичното състояние на организма и са също показателни.

Лечението бива общо и местно. Местното лечение включва имобилизация на гръбначния стълб в гипсови корита или гипсови корсети. Оперативното лечение през последните десетилития все по-широко се прилага. Атакува се самото туберкулозно огнище с предни или задни оперативни достъпи, като се отстранява радикално.

3.8, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО