Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан Остеопатии и хондропатии Други остеопатии Остеонекроза

Остеонекроза МКБ M87

Остеонекроза МКБ M87 - изображение

Аваскуларната некроза, също така наречена остеонекроза или исхемична костна некроза, е състояние, което възниква в резултат на намален приток на кръв към костите в ставите. Засяга предимно епифизите на дългите кости.

Остеонекрозата се появява най-често в горната част на крака. Други чести места са горната част на ръката, коленете, раменете, глезените и челюстта.

Заболяването може да повлияе мъже и жени от всички възрасти, но предимно засяга хора на възраст между 30 и 50 години. Засягането на главата на бедрената кост при деца е известно като болест на Legg-Calvé-Perthes.

Съществуват много теории за причините за аваскуларната некроза. Некрозата в костите може да се развие идиопатично при циркулаторни нарушения, при възпаление, ендокринопатии, лъчеви въздействия, травми, артериална емболия и тромбоза.

Възможните основни причини за поява на остеонекрозата включват:

  • Фрактура или дислокация на бедрената кост - този вид увреждане може да повлияе на притока на кръв към костта, което води до свързана с аваскуларна некроза травма. Остеонекроза може да се развие в 20 или повече % от хората, които са с бедрено изкълчване.
  • Хроничната употреба на кортикостероиди - продължителната перорална или интравенозна употреба на тези лекарства за лечение на възпаление е свързана с 35 % от всички случаи на нетравматична остеонекроза. Въпреки че причината за това не е напълно изяснена, лекарите подозират, че тези лекарства могат да повлияят на способността на организма да разгражда мастни вещества. Тези вещества се събират в кръвоносните съдове, което се стесняват и по този начин се намалява количеството кръв към костта.
  • Прекомерна употреба на алкохол - подобно на кортикостероидите, прекомерната употреба на алкохол може да доведе до мастни вещества, които се натрупват в кръвоносните съдове и намаляват притока на кръв към костите.
  • Образуване на кръвни съсиреци, възпаление и увреждане на артериите - всички тези състояния могат да блокират притока на кръв към костите.
  • Други състояния, свързани с нетравматична остеонекроза - болест на Гоше, сърповидно-клетъчна анемия, панкреатит, HIV инфекция, лъчетерапия или химиотерапия, автоимунни заболявания, декомпресионна болест.

В ранните си етапи аваскуларната некроза обикновено не причинява симптоми, но с напредване на болестта състоянието става болезнено. Първоначално може да се изпитва болка при натиск върху засегнатата кост. След това болката става по-постоянна. Ако заболяването прогресира и костта и заобикалящата го става започват да се разрушават, пациентът може да изпита силна болка, която да ограничи движението. Времето между първите симптоми и колапсът на костта може да варира от няколко месеца до повече от година.

Най-често остеонекрозата се диагностицира от ортопеди, освен когато тя не е засегнала челюстите. В тези случаи диагнозата и лечението се извършват от стоматолози и лицево-челюстни хирурзи.

Ядрено-магнитен резонанс на остеонекрозаВ ранните етапи на заболяването диагностични методи за избор са костната сцинтиграфия и ядрено-магнитния резонанс. Рентгеновите снимки на аваскуларна некроза в ранните етапи обикновено изглеждат нормални.

Макроскопски некротичният участък е сиво-жълтеникав, обграден от хеморагичен вал. Микроскопски се установява липса на остеоцити, реактивно образуване на остеоидни маси и влакнеста съединителна тъкан.

Остеонекрозата се класифицира на стадии, отнасящи се до коя степен е напреднало заболяването. Налични са системите за класификация на Ficat и Steinberg. Повечето ортопеди използва системата на Ficat за определяне на етапа за заболяването:

  • Стадий I - На рентгенова снимка не се открива остеонекроза. Ядрено-магнитният резонанс може да покаже лек оток на костния мозък или ставен излив. Ставен излив се появява най-често в коленете. При сцинтиграфията на костта се установяват данни за повишена метаболитна костна маса поради повишена активност на остеобласти, свързани с образуване на нова кост, и в по-малка степен от увеличаване на притока на кръв към костта. Това може да означава възпаление, фрактура, инфекция, и / или костен тумор.
  • Стадий II - Рентгеновата снимка показва смесена остеопения - състояние, при което костната минерална плътност е по-ниска от нормалната, или данни за склероза. На ядрено-магнитния резонанс се наблюдават доказателства за лезията, аномалии в костната тъкан. Костната сцинтиграфия показва повишена метаболитна костна маса.
  • Стадий III - Рентгенографията и ядрено-магнитният резонанс показват предстоящ костен колапс на ставата.
  • Стадий IV - Рентгенографията и ядрено-магнитният резонанс установяват колапс на ставата.

Стадии на остеонекроза

Целите на лечението на остеонекрозата е да се подобри или осигури функцията на засегнатата става, да се спре прогресията на костните увреждания, както и да се намали болката. Разнообразие от методи могат да се използват за лечение на аваскуларната некроза - лекарства, използване на помощни средства за придвижване, ограничаване на дейностите, натоварващи засегнатите стави, електростимулация и хирургия.

        3.3, 8 гласа

        ВИДОВЕ Остеонекроза МКБ M87

        СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Остеонекроза МКБ M87

        ВСИЧКИ

        ЛЕЧЕНИЕ НА Остеонекроза МКБ M87

        ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Остеонекроза МКБ M87

        КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

        ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

        Анатомия