Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан Остеопатии и хондропатии Нарушения в плътността и структурата на костта Остеопороза с патологична фрактура Инактивитетна остеопороза с патологична фрактура

Инактивитетна остеопороза с патологична фрактура МКБ M80.2

Инактивитетна остеопороза с патологична фрактура МКБ M80.2 - изображение

Инактивитетна остеопороза с патологична фрактура представлява състояние, което се характеризира с настъпване на счупване на костите, следствие намаляване на масата на костното вещество и влошаване на микроархитектурата на костната тъкан. Това е едно от най-често срещаните костни заболявания в САЩ и Европа, със значително преобладаване на заболяването при жените. Различават се първична, идиопатична остеопороза (ювенилна и при възрастни) и вторична остеопороза (при други основни заболявания, при лечение с някои медикаменти).

Инактивитетна остеопороза с патологична фрактура може да възникне спонтанно или при травма. Физическото натоварване е стимул за изграждането на костите, докато обездвижването е важен рисков фактор за развитие на остеопороза. Особено тежки са последиците от обездвижването при жени в менопауза, както и при хора в напреднала възраст.

Клиничната картина на инактивитетна остеопороза с патологична фрактура както подсказва самото название, се характеризира с настъпване на патологична фрактура и съпътстващите я оплаквания. Фрактурите най-често се появяват в областта на гръбначните прешлени. Болката е основен симптом. Тя се усилва при натиск върху съответния прешлен, както и при движение, кихане и кашляне. Обикновено е силно изявена в продължение на 2-3 седмици, след което постепенно намалява. Тя може да отзвучи напълно или да остане хронична гръбна болка, която причинява функционални нарушения в подвижността на гръбначния стълб. Болката е резултат от компресия на нервни коренчета от деформираните прешлени и от съпътстващия спазъм на паравертебралните мускули. Нерядко тези оплаквания се отдават на спондилоартроза и дископатия и не се полагат необходимите услия за диагностициране на остеопорозата.

Най-често компресионните фрактури се получават на нивото на 7-и, 8-и и 12-и гръден и 1-и и 2-ри поясен прешлен. Характерните компресионни деформации на телата на прешлените са клиновидната, биконкавната и симетричната трансверзална. Обикновено 10-15 години след менопауза грбнакът се изкривява поради посочените прешленни фрактури. Оформя се кифоза в гръдния му отдел, главата се привежда напред, коремната стена се отпуска и издава напред (абдоминална протрузия). Ръстът намалява с 5-10 см, относително се удължават ръцете. Скъсяването на гръбначния стълб предизвиква приближаване на апертурата на гръдния кош към таза, като в екстремните случаи ребрените дъги достигат гребена на илиачниет кости. Тази деформация води до снижение на дихателния капацитет на белите дробове, до редуциране на движенията в гръбнака и преди всичко на флексията. Коремът изглежда смален и по страничните части на коремната стена се явяват големи хоризонтални кожни гънки. Отзад, в поясно-гръдната част се виждат коси кожни гънки (тип "елха").

Най-остро изразена и с най-тежки последици е фрактурата в областта на тазо-бедрената става. Тя се получава най-често след падане. Съпроводена е с изразена болка и налага хоспитализация на болния. Тя е локализирана в областта на шийката на бедрената кост или е интертрохантерна. Около 20% от болните с тазо-бедрена фрактура умират от различни усложнения в първите 6 месеца след фрактурата, а 25% изискват продължителни грижи.

Фрактурата в дисталната част на лъчевата кост рядко налага хоспитализация. След съответната репозиция, ръката остава в гипс 4-6 седмици. Често за определен период в тази част ръката остават преходна болка и схванатост. Наред със скелетните фактори важна роля за развитието на остеопоротични фрактури имат паданията. С напредването на възрастта се нарушава кондицията, страда координацията, протективните рефлекси прогресивно отслабват и склонността към падания нараства. Атеросклерозата, редица неврологични заболявания, влошеното зрение, консумацията на алкохол, вземането на транквиланти и др. също увеличават този риск. Това налага прецизен контрол върху склонността към падания като превантивна мярка за фрактурите.

Диагнозата инактивитетна остеопороза с патологична фрактура се поставя след снемане на подоробан анамнеза, осъществяване на щателен физикален преглед и извършване на някои лабораторни и образни изследвания, като рентгенография, магнитен резонанс, магнитен резонанс и други.

Лечението на инактивитетна остеопороза с патологична фрактура може да бъде консервативно или хирургично. Консервативното лечение се състои в прилагане на инхибитори на костната резорбция, стимулатори на костното образуване, рехабилитация и физикална терапия. Препоръчва се изборът на лечение да става от специалист.

3.6, 5 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия