Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан Болести на меките тъкани Други увреждания на меките тъкани Увреждания на рамото Синдром на ротаторния маншон на рамото

Синдром на ротаторния маншон на рамото МКБ M75.1

Синдром на ротаторния маншон на рамото МКБ M75.1 - изображение

Синдром на ротаторния маншон на рамото представлява заболяване, което се характеризира с увреждане на ротаторния маншон. Към тази рубрика спадат руптура (пълна)(непълна) на супраспинатус или на ротаторния маншон, нетравматична, и супраспинатусен синдром.

Четири компонента изграждат ротаторния маншон - м.супраспинатус, м. инфраспинатус и м.терес минор, които се залавят за големия туберкул на раменната кост, и м. субскапуларис, който се залавя за малкия туберкул. Тези мускули се разпростират в една варираща зона върху ставната капсула и това покритие е повече интензивно в горно-предната част, отколкото в задно-долната част на ставата.

Основна функция на ротаторния маншон е да създаде опорна точка и улесни движението на хумералната глава в различни вариращи позиции на мишницата спрямо скапулата. Следователно действието на ротаторния маншон е в симултанното действие на мускулатурата при различни позиции на ръката. Руптурите на ротаторния маншон са в различна степен, от скъсването на няколко мускулни фибри и част от структурата на сухожилието, или това може да бъде пълното прекъсване в цялата дебелина на маншона. Руптурите обикновено настъпват в т. нар. критична зона в близост до инсерцията на сухожилната част на маншона, която е непокрита от хрущял и в която могат да се образуват остеофити.

Руптурите на ротаторния маншон могат да бъдат класифицирани като транзверзални, вертикални, с изтръгване и прекъсване на нивото на залавното място, с авулзия, с масивна авулзия на инсерцията.

Предразполагащ фактор за синдром на ротаторния маншон на рамото е възрастта на болния. Руптурата ба маншона почти не се наблюдава в млада възраст. Тя настъпва обикновено в петата декада на живота, тогава когато настъпват и дегенеративните промени в сухожилната част на маншона. Стеснението при навлизането на сухожилието на м.супраспинатус между големия туберкул и корако-акромиалния аркус, изграден от акромион и коракоакромиален лигамент, е в основата на промените в ротаторния маншон. Около 95% от случаите се дължат на това стеснение. Късните клинични прояви се покриват с тези на т.нар. impigement синдром. Някои автори приемат, че има три фази в развитието на синдрома. В първата фаза се наблюдава едем и хиперемия с хеморагии, във втората фаза - фиброзен процес в сухожилната част на м.супраспинатус, субакромиалната бурза и в третата фаза обикновено настъпва частичната или пълна руптура на маншона.

Всеки болен над 50 годишна възраст, който след внезапна болка в раменната става не може да осъществи абдукция на ръката и при негативно рентгенографично изследване, при което не се откриват данни за фрактура, луксация или калциево отлагане в субакромиалната бурса, е подозрителен за руптура на ротаторния маншон. Освен клинично изследване на болния диагнозата може да бъде потвърдена и с ултразвуково изследване, СТ-артрография, махнитен резонанс и артроскопично изследване на раменната става.

Лечението на синдром на ротаторния маншон на рамото може да бъде консервативно или хирургично. При пресни случаи лечението е оперативно. При хронични случаи оперативната тактика трябва много внимателна да бъде прецизирана, тъй като пластичното възстановяване на маншона и при наличността на стеснение в субакромиалното пространство проблемите остават. Пластиката на маншона трябва да бъде комбинирана с артропластика, извършена оперативно или артроскпично.

2.9, 8 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Синдром на ротаторния маншон на рамото МКБ M75.1

ЛЕЧЕНИЕ НА Синдром на ротаторния маншон на рамото МКБ M75.1

ВСИЧКИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Синдром на ротаторния маншон на рамото МКБ M75.1

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия