Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан Болести на меките тъкани Увреждания на синовиалните обвивки и сухожилията Спонтанна руптура на синовията и сухожилията Спонтанна руптура на екстензорните сухожилия

Спонтанна руптура на екстензорните сухожилия МКБ M66.2

Спонтанна руптура на екстензорните сухожилия МКБ M66.2 - изображение

Спонтанна руптура на екстензорните сухожилия представлява състояние, което се характеризира с разкъсване на сухожилията на мускулите с екстензорна функция. Типичен приемр за такава руптура е руптура на сухожилието на екстензора на палеца. Обикновено се касае за една спонтанна руптура на сухожилието, известна в литературата като "парализа на барабанчика", описана за първи път от Дюмс в 1896 г. Наблюдава се най-често при жени над 40-годишна възраст.

Като основен етиологичен фактор за спонтанна руптура на екстензорните сухожилия се посочва наличието на "костен риф" при една недобре наместена, но оздравяла фрактура на лъчевата кост на типично място, над което се плъзга сухожилието. Изтъкват се също така като етиологични фактори често повтарящи се професионални травми, обуславящи смущения във васкуларизацията на сухожилието и довеждащи до асептична некроза на определен сегмент - терен на руптура.

Клиничната картина на спонтанна руптура на екстензорните сухожилия се изразява в поява на силна болка в засегнатото сухожилие и невъзможност за осъществяване на движения със засегнатия мускул, слабост и други. Диагнозата на заболяването се поставя сед снемане на подробна анамнеза и осъществяване на щателен физикален преглед, както и провеждане на някои образни и лабораторни изследвания.

Лечението на спонтанна руптура на екстензорните сухожилия е основно хирургично. Оперативно възстановяване трябва да бъде извършено по спешност. При закъснелите случаи поради мускулната контрактура възстановяването край с край е невъзможно, при което може да се използва сухожилен присадък, взет от сухожилието на м.палмарис лонгус или сухожилието на м.екстензор индицис проприус, което се разцепва на две, дистално от дорзалния карпален лигамент, прекарва се през тунела на екстензора на палеца и се прищипва към дисталния край на прекъснатото сухожилие.

Следоперативно крайникът се имобилизира за 3 седмици в гипсова лонгета, като дисталната фаланга на палеца се поставя в максимална екстензия, а гривнената става - в 15 градуса екстензия. Движенията трябва да се насърчат след 6 седмици. При използване на присадък този срок трябва да бъде удължен.

4.0, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия