Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан Артропатии Други увреждания на ставите Други увреждания на ставите, некласифицирани другаде

Други увреждания на ставите, некласифицирани другаде МКБ M25

Други увреждания на ставите,  некласифицирани другаде МКБ M25 - изображение

Ставата представлява свързване на кости с възможност за придвижване на покритите с хиалинен хрущял ставни костни повърхности една спрямо друга. Хрущялните повърхности са съответстващи или съответствието се постига чрез вътреставни хрущялни пластини (менискуси). Костните фрагменти са обхванати от ставна капсула, подсилена от лигаменти.

Ставният хрущял се храни чрез дифузия от синовията, като дифузията се благоприятства от физиологичното натоварване на ставата. Само базалният вкалцяващ слой на хрущяла се храни от достигащите до субхондралните зони капиляри. Физиологичното натоварване е естествен дразнител за хондроцитите в синтезата на основна субстанция. Под влияние на нарастващото тегло на индивида и изправения стоеж хондроцитите хипертрофират, в резултат слоят ставен хрущял задебелява, а това обременява храненето му чрез дифузия и е благоприятстващ фактор за дегенерация на хрущяла. С напредване на възрастта и натоварването хондроцитите реагират  с продукция на колаген тип І и по-малко протеогликан, така че хиалинният хрущял се превръща във влакнест със загуба на еластичността си.

Основните болестни прояви от страна на ставите са ставна болка, промени в обема на ставните движения, оток на ставите, крепитации в ставите и други.

Болката е универсален симптом на ревматичните заболявания. Ставната болка е непосредствено свързана с патологичните процеси в ставите и околоставните тъкани. При диагностицирането на ревматологичните болести е важно не само да се констатира болката, но и да се уточни нейния характер, продължителност, интензивност, време на поява в денонощието и др. Така например болката при ревматоиден артрит е от възпалителен характер - усилва се през втората половина на нощта. Интензивността й се определя от степента на ставното възпаление. Болката възниква в резултат на въздействието на различните медиатори на възпалението върху болковите рецептори, разположени в ставните структури. Болката може да има и мехеничен характер. Тя се предизвиква при натоварване на ставите и се успокоява при покой. По-изразена е в края на деня и намалява сутрин. Характерно е за остеоартрозата. Болката при подагрозна атака има внезапен, пристъпен характер. Явява се най-често през втората половина на нощта и е много интензивна. Ставната болка може да ирадиира, както е при коксартрозата.

Нарушенията в подвижността на ставите могат да бъдат три вида: ограничена подвижност - невъзможност за извършване на нормалните движения в пълен обем, повишена подвижност- извършване на движения с по-голяма амплитуда от нормалната (хипермобилни стави) и патологична подвижност - възможност за извършване на движения в плоскости, необичайни за нормалните движения. Дължи се на деструкция на ставните повърхности и слабости на свързочния апарат и води до нарушена стабилност в засегнатите стави.
Отокът на ставите е сигурно, обективно доказателство за заболяване на ставите и може да бъде един от най-ранните симптоми. Ставният оток може да бъде симетричен ставен оток - дължи се на възпалението на синовиалната обвивка и на меките околоставни тъкани, както и на излив в ставната кухина, и локален ставен оток - развива се при възпаление на бурси, сухожилия и инсерции.

Крепитациите в ставите представляват важен признак на ставна патология. Тя се усеща при поставяне на дланта на едната ръка върху ставата, като с другата ръка се осъществяват пасивни движения в нея. Леко изразена крепитация се установява при ревматоиден артрит. Явява се, когато ставните повърхности стават неравни. Развитието на остеопорозата се придружава от по-груби крипитации, а при наличие на изразени деформации ставните движения могат да се съпровождат от силно хрущене. Вътреставната крепитация трябва да се разграничи от тази, обусловена от поражение на сухожилните влагалища.

Диагнозата други увреждания на ставите,  некласифицирани другаде, в някои случаи може да представлява диагностично предизвикателство. При необходимост може да се прибегне до хистологично изследване на ставен материал. Материалът за хистологично изследване и диагноза от ставата може да бъде получен чрез: оперативно отваряне на ставата, при артроскопия или чрез пункция. Полученият материал се обработва с рутинни методи. Предвид необходимостта от доказване на имунни комплекси, удачни са криостатни срези, т.е. нефиксиран материал.

Основните параметри при хистологичното изследване са: континуитет на ставната провърхност, брой слоеве на покривните клетки, наличие на фибринен ексудат, васкуларизация и състояние на съдовете, наличие на клетъчен състав във възпалителните инфилтрати, както и тяхното разположение, наличие на хрущялни и костни фрагменти и тяхното състояние.

Лечението на други увреждания на ставите,  некласифицирани другаде, зависи от основното заболяването. С цел повлияване на ставната болка се прилагат болкоуспокояващи препарати или неспецифични противовъзпалителни препарати. При наличие на ставна течност се прави пункция на ставата.

2.8, 4 гласа

ВИДОВЕ Други увреждания на ставите, некласифицирани другаде МКБ M25

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия