Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан Артропатии Други увреждания на ставите Други придобити деформации на крайниците Валгусна деформация, некласифицирана другаде

Валгусна деформация, некласифицирана другаде МКБ M21.0

Валгусна деформация, некласифицирана другаде МКБ M21.0 - изображение

Валгусна деформация, некласифицирана другаде, е състояние, което се дефинира от ортопедите като огъване на кост или става в латерална посока, т.е. в посока навън от срединната линия на тялото.
Противоположната деформация, при която огъването е в посока навътре към срединната линия, тоест медиално, се нарича варусна.
Повече информация за нея ще намерите при:

Едни от най-честите причини за възникване за възникване на валгусна деформация, некласифицирана другаде при възрастни включват артрит на коляното и травма.

Това състояние се среща се по-често при жени, отколкото при мъже.

Заболяването може да засегне както малките, така и големите стави, да засегне една или няколко стави едновременно. Клинически се наблюдава нарушена конфигурация на ставата или на костта.
Възможно е да има оплаквания от болка, оток, зачервяване на ставата и други.
Движенията са затруднени, в някои случаи невъзможни.

Ревматоиден артрит, засягащ коляното, често се представя като валгусна деформация на коляното.
При остеоартрит на коляното понякога също се проявява като валгусна деформация.

Освен коляното, валгусна деформация, некласифицирана другаде може да засяга и други анатомични области:

  • глезен (talipes valgus) — пасивно завъртане на петата навън, а външната част на ходилото нагоре дотолкова, че пациентът ходи на вътрешните части на стъпалата си;
  • лакти (cubitus valgus) — когато ръката е изпъната, между предмишницата и тялото има по-голямо разстояние, в сравнение с нормалното състояние;
  • крак (pes valgus) — отвеждане на крака навън в талокалканеарната (скочната) става;
  • ръка (manus valgus);
  • тазобедрена област (coxa valga) — оста на бедрената кост е изместена навън спрямо шийката на костта;

Диагнозата валгусна деформация, некласифицирана другаде, може да бъде поставена само с оглед на засегнатите сруктутри на опорно двигателния апарат.
Рентгенографията на костите и ставите дава допълнителна информация за тежестта на заболяването.

Лечението на валгусна деформация, некласифицирана другаде, зависи от тежестта на деформацията, засегнатата става, причините за възникване на заболяването и физическото състояние на пациента. То може да бъде консервативно или хирургично.

При консервативното лечение се прилагат обезболяващи, противовъзпалителни средства, кортикостероиди и други.

Тоталната колянна артропластика (ТКА) за коригиране на валгусна деформация, представлява хирургична процедура, която е трудна за изпълнение и изисква прилагането на специални импланти.

Тъй като валгусните деформации на лакътната става, тазобедрената става, коляното и глезена се срещат най-често, те ще бъдат разгледани по-подробно.

Валгусна деформация на лакътната става (cubitus valgus):

Валгусната деформация на лакътна става представлява състояние, при което между предмишницата и тялото има по-голямо разстояние при напълно изпъната ръка, отколкото при нормално състояние, като се образува тъп ъгъл, отворен навън.

Наличието на слабо изразен кубитус валгус е допустимо състояние, като се наблюдава сравнително често в общата популация.
Физиологичният валгус на лакътната става варира от 3° до 29°, като жените обикновено имат по-силно изразено отклонение, отколкото мъжете.

Когато cubitus valgus е налице още при раждането, това може да е показател за синдром на Търнър (Turner) или синдром на Нунан (Noonan).

Състоянието може да бъде и придобитопри фрактура (счупване) или друг вид травма, например усложнение на фрактура на латералния (външния) кондил на раменната кост, което може да доведе до бавно прогресираща парализа на улнарния (лакътния) нерв.

Валгусна деформация на тазобедрената става (coxa valga):

Представлява деформация в областта на тазобедрената става, при която ъгълът, образуван между главата и шийката на бедрената кост от една страна и тялото на костта от друга — шийно-диафизарен ъгъл, е увеличен над 135°, като нормата е 125-135 градуса.

Кокса валга е резултат на приплъзване на епифизата на главата на бедрената кост.

Валгусните деформации в областта на тазобедрената става могат да бъдат вродени или придобити.

Това състояние може да има травматичен произход, например фрактура на шийката на бедрената кост, или да бъде резултат на анормална осификация (формиране на костна тъкан), както е при рахит и остеомалация.

Други причини за кокса валга са:

Диференциалната диагноза включва:

  1. невромускулни заболявания (например церебрална парализа, спинален дисрафизъм, полиомиелит);
  2. скелетна дисплазия;
  3. ювенилен идиопатичен артрит;

Coxa valga се среща в различните периоди от развитието на детето, въпреки че заболяването не причинява особени проблеми при много малки деца, тъй като при тях ъгъл на тазобедрената става е по-голям.

По-големият шийно-диафизарен ъгъл при възрастни може да причини силна болка или загуба на подвижност.
Може да е налице и скъсяване на крака или некротични изменения на тъканите в областите около тазобедрената става, като това би могло да доведе до накуцване и деформация на мускулите на засегнатия крак.

Диагнозата на кокса валга се поставя с помощта на различни методи:

  1. подробният физикален преглед спомага при оценяването на нивото на функционалност и болката. Проверява се дали двата крака имат еднаква дължина;
  2. рентгеновото изследване е необходимо, за да се определи ставния ъгъл и за да се извършат съответните измервания;

Правилната диагноза спомага за определянето на най-подходящ план на лечение.

Ако няма никакви симптоми, този вид валгусна деформация може да не се нуждае от лечение.

При поява на болка и нарушена подвижност, трябва да се потърси лекарска помощ, за да се предотвратят усложнения.

Възможните лечения могат да бъдат хирургични и нехирургични.

Нехирургичните методи за лечение включват физикална терапия или други средства, които спомагат за подобряване на нарушената мобилност.
Към тези средства спадат проходилки, бастуни, а в някои случаи и патерици.

Хирургичното лечение не е първи избор на терапия при coxa valga и се прилага само когато другите лечения са били неефективни.
Целта на оперативното лечение е намаляване на шийно-диафизарния ъгъл, а оттам и подобряване на подвижността и намаляване на болката.
Въпреки това, в някои случаи е възможно да възникнат усложнения, като пациентите изпитват болка и след операция.

Валгусна деформация на коляното (genu valgum):

Гену валгум е състояние, при което в изправено положение коленете са изкривени така, че се докосват, а бедрото и подбедрицата образуват ъгъл, отворен навън.

Хората с тежка валгусна деформация не са в състояние да допрат стъпалата си едно до друго, когато краката са в изпънато положение.

Леко изразен genu valgum се диагностицира, когато човек, стоящ в изправено положение, събере стъпалата си едно до друго и едновременно с това е налице допиране и на коленете.

Идиопатичната форма на валгусната деформация на коляното е вродена или има неизвестна причина за възникването й.

Колянната валгусна деформация може да се дължи и на други системни заболявания, като например роговична кристалинна дистрофия тип Шнайдер — автозомно-доминантно състояние, което често е съпроводено от хиперлипидемия.

Хората с genu valgum често са с много нисък вътрешен свод на стъпалата си, а медиалните кости на глезена са по-ниско разположени, отколкото латералните глезенни кости.

Възрастни с некоригирана деформация обикновено са склонни към травми и хронични проблеми с колената, като например хондромалация и остеоартрит, а това от своя страна може да причини силна болка и проблеми при ходене.

Децата на възраст между 2 и 5 години е нормално да имат валгусна коленна деформация, като в повечето случаи проблемът изчезва от само себе си, когато детето порасне, но деформацията може и да не претърпи корекция или дори да се влоши с напредване на възрастта, особено когато е в резултат на заболяване, като рахит или затлъстяване.

Ако симптомите са силно изразени и продължителни или състоянието е наследствено, лекарите често използват ортопедични обувки или шини на краката за през нощта, като целта е постепенно коригиране на деформацията.

В случай че деформацията не бъде коригирана и се влоши с течение на времето, може да се наложи хирургично решение на въпроса, като целта е премахване на болката и усложненията, които са резултат от тежка или наследствена форма на genu valgum.

Хирургичните процедури, които се прилагат, са:

  • корекция на долния край на бедрената кост;
  • тотално колянно ендопротезиране (тотална колянна артропластика), т.е. подмяна на колянната става с изкуствена;

Валгусна деформация на глезена (talipes valgus):

Представлява състояние, при което е налице пасивно завъртане на петата навън, а външната част на ходилото нагоре дотолкова, че пациентът ходи на вътрешните части на стъпалата си.

Деформацията може да засегне единия или и двата крака.

Понякога стъпалата на бебе изглеждат деформирани при раждане, като това се дължи на вътрематочната позиция на плода преди раждането.
Ако не е налице анатомична аномалия на костите, това не е същинска деформация и проблемът може да се коригира чрез използването на специални скоби или гипсови отливки.

Същинската валгусна деформация на глезена обикновено е очевидна при раждането, заради характерното положение на стъпалото.

Некоригираната деформация при възрастни е причина само част от ходилото да докосва земята, като ходенето става трудно или дори невъзможно.

Глезенната валгусна деформация се диагностицира при физикален преглед, който най-често се извършва веднага след раждането.

През по-късните стадий на бременността може да възникне съмнение за налична деформация, особено при:

  1. майки, които са с по-нисък ръст от нормалния;
  2. по-голям плод;
  3. многоплодна бременност;

Лечението на този вид валгусна деформация се състои в шиниране или операция.

Шансовете за избягване на операция са големи, ако лечението започне колкото се може по-скоро след раждането.

Когато шинирането и гипсирането не дадат резултат, може да се наложи операция, за да се коригират сухожилията, лигаментите и ставите на стъпалото и глезена.
Тази процедура се извършва най-често между 9 и 12-месечна възраст.
След операцията се прилага гипсова шина, която да задържи крака в желаната позиция.

3.8, 6 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия