Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на кожата и подкожната тъкан Болести на кожата и подкожната тъкан, предизвикани от радиация Изменения на кожата, дължащи се на хронична експозиция на нейонизираща радиация Актиничен гранулом

Актиничен гранулом МКБ L57.5

Актиничен гранулом МКБ L57.5 - изображение

Актиничният гранулом, известен още като гранулом на O’Brien, е рядко заболяване на кожата, което се представя с асимптоматични ануларни (пръстеновидни) плаки на области, изложени на слънцето. Най-често засегнатите области са врата и ръцете. Съществува дебат дали това е обособено заболяване или вариант на гранулома ануларе (granuloma annulare).

Актиничният гранулом се среща най-често при жени на средна възраст със светла кожа, живеещи в слънчев климат.

Счита се, че актиничният гранулом е възпалителен отговор на вредното въздействие на слънцето, вероятно поради увредени еластични влакна. Преобладават хелперни Т-лимфоцити.

Актиничният гранулом започва като розови или с телесен цвят папули, които се сливат в пръстеновидни плаки, вариращи в размер от 1 до 10 см в диаметър. Плаките обикновено имат надигнати червени граници и леко изтънена, бледа централна зона.

Лезиите могат да се появят по лицето, врата, гърдите и ръцете. Те обикновено не водят до симптоми, но когато са изложени на слънце, те могат да станат червени и дискомфортни.

Актиничният гранулом започва бавно, но се развива прогресивно и може да хронифицира.

Диференциална диагноза се прави с базално-клетъчен карцином, еритема ануларе, granuloma annulare, necrobiosis lipoidica.

Хистопатология на актиничен грануломКлиничната диагноза на актиничен гранулом се подозира, когато е налице ануларна кожна плака на изложена на слънце кожа. Диагнозата често се подкрепя от типични хистопатологични характеристики на кожната биопсия. Откриват се грануломи тип чуждо тяло, многоядрени гигантски клетки, лимфоцити и хистиоцити. Лимфоцитите са основно CD4 клетки. Характерна е липсата на еластични влакна в центъра на лезията и наличието на такива в гигантските клетки.

Лечението на актиничния гранулом може да бъде трудно. Лезиите персистират и реагират слабо на приложените кортикостероиди. Много рядко при някои пациенти може да се наблюдава спонтанно изчезване на лезиите. Препоръчително е да се избягва експозиция на слънчева светлина и да се използват слънцезащитни продукти. Важно място в лечението заемат методи като криотерапия, фотохемотерапия. От лекарствените средства се използват циклоспорин, метотрексат, пентоксифилин.

4.5, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО