Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на кожата и подкожната тъкан Болести на кожата и подкожната тъкан, предизвикани от радиация Изменения на кожата, дължащи се на хронична експозиция на нейонизираща радиация Актиничен ретикулоид

Актиничен ретикулоид МКБ L57.1

Актиничен ретикулоид МКБ L57.1 - изображение

Актиничният ретикулоид е рядка хронична фотодерматоза, която се причинява от ултравиолетови лъчи и по-рядко от видимата светлина, засяга възрастни мъже над 50-годишна възраст и протича с тежко с папулозен обрив по откритите и покрити с леки дрехи части на тялото, като хистопатологично може да показва псевдолимфомна картина.

Етиологията на актиничния ретикулоид не е напълно изяснена. Известни са два основни момента - наличие на алергичен терен и ролята на слънчевата светлина. Алергичният терен се представя от дерматит, причинен от синтетични или натурални фотосенсибилизатори. Актиноретикулоидът може да се възпроизведе върху всяка кожна област, без присъствие на екзогенен фотосенсибилизатор, под влияние на UVB, UVA и по-рядко UVB, UVA и късия спектър на видимата светлина.

Фактът, че болестните промени се възпроизвеждат само с облъчване без екзогенен алерген, дава основания да се допусне участието на ендогенен фотоалерген. Предшестваща контактна фотосенсибилизация и персистирала продължително време светлинна полиморфна дерматоза и ендогенна екзема могат да съдействат за развитието на заболяването.

Актиноретикулоидът е рядка дерматоза и се наблюдава при възрастни мъже (над 50-годишна възраст), които прекарват дълго време на открито. Обективните промени се развиват по откритите части на тялото - лице, скалп, задната и страничните части на шията, горните части на гърдите, външните части на предмишниците и гърба на дланите.

В началото се появява екзематозен, еритемо-едемен или еритемо-сквамозен обрив с ливиден оттенък. По-рядко се оформят добре очертани и конфлуиращи папули или папули с размер 3-15 мм в диаметър.

Обривите постепенно обхващат и закритите части на тялото. По-късно може да се развие еритродермия, представена от инфилтрирана и лихенифицирана кожа.

Промените по лицето са най-силно изразени, но е възможно да се наблюдават и участъци с непроменена кожа.

Кожните промени постепенно придобиват псевдолимфоматозен характер. Воларно и плантарно може да се наблюдава екземна реакция. Космите на веждите и капилициума се начупват, разреждат се или се загубват.

Съществуват някои атипични клинични форми - левкомеланодермична, пурпурична, лихеноидна и онихолитична.

В диференциално диагностично отношение е важно да се изключи алергичен контактен дерматит, както и други фоточувствителни нарушения. Това се постига с поставяне на епикутанни и фотоепикутанни тестове.

Диагнозата се потвърждава въз основа на данните от анамнезата, обективната находка, хистопатологичната картина и фототестовете върху незасегната от патологичните промени кожа. Фототестовете на здравата незасегната кожа имат решаващо значение за диагнозата на актиничния ретикулоид и създават предпоставки за екзактна диференциална диагноза с другите фотодерматози. UVB лъчите индуцират патологични промени при всички пациенти, UVA лъчите - при голяма част от болните, а видимата светлина - само при някои болни.

Хистопатология на актиничен ретикулоидХистопатологичните и имунохистологичните промени наподобяват тези на хроничния алергичен дерматит. В епидермиса се установява спонгиоза, акантоза и понякога хиперплазия. Във високата дерма, предимно периваскуларно, се наблюдава плътен лимфоцитен инфилтрат, в който преобладават CD8+ Т-лимфоцити. Понякога ядрата на инфилтриращите клетки са хиперхромни или с митотични фигури, които флоридни форми хистопатологично могат да симулират кожен лимфом. Наред с това присъстват макрофаги, еозинофили и плазмоцити.

Пациентите с актиничен ретикулоид трябва да избягват експозицията на ултравиолетовите лъчи, видимата светлина и флуоресцентното осветление. Необходимо е приложение на силно фотопротектиращи препарати. Облеклото и защитните шапки са от съществено значение. При много от случаите локалните кортикостероиди могат да бъдат полезни. Общото лечение се провежда с кортикостероиди, азатиоприн и в краен случай с циклоспорин А. Понякога системната терапия се прилага в продължение на много месеци. Назначаването на PUVA-терапия при много от случаите може да даде задоволителни терапевтични резултати.

4.4, 5 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО