Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на кожата и подкожната тъкан Болести на кожата и подкожната тъкан, предизвикани от радиация Други остри изменения на кожата, причинени от ултравиолетова радиация Слънчева уртикария

Слънчева уртикария МКБ L56.3

Слънчева уртикария МКБ L56.3 - изображение

Соларната уртикария е рядко заболяване, което възниква под влияние на краткотрайно облъчване на кожата с ултравиолетова или видима слънчева светлина, появява се бързо след облъчването и се представя с еритем и сърбящи уртики. По принцип се локализира върху открити участъци от кожата - засягат се области, които се излагат по-рядко на слънчева светлина, като горната част на гръдния кош, раменете, ръцете. Обривът изчезва в рамките на няколко минути до няколко часа без промяна в пигментацията. Понякога има внезапно, драматично начало и трудно се поддава на лечение.

Слънчевата уртикария се индуцира от вълни с различна дължина. При по-голямата част от пациентите се доказва ролята на UVB лъчи (290-320 nm), а при други - на UVA лъчи (320-400 nm). Наред с тези дължини, етиологична роля може да играе и видимата светлина.

Слънчевата уртикария се дължи на реакцията антиген-антитяло. При соларната уртикария, причинена от UVB спектър, са доказани имунологични механизми от тип I алергични реакции. Мастоцитите и хистаминът лежат в основата на формирането на уртиките. Вероятно съществува и неимунологична патогенеза - директна хистаминолиберация. Наред с първичната, съществува и вторична (симптоматична) соларна уртикария, която се развива вследствие на сенсибилизация към медикаменти, други фотосенсибилизатори или придружава други заболявания.

Слънчевата уртикария може да се наблюдава във всички възрасти, включително и до една година. Най-често се среща след третото или четвъртото десетилетие. Двата пола се засягат еднакво.

Минималната необходима експозиция на слънчева светлина за поява на уртиките е половин до три минути. Уртиките са сърбящи и след 15-30 минути изчезват, като на тяхно място кожата става еритемна в продължение на 2-3 часа. Лицето и гърба на дланите, които обикновено са изложени на слънце, най-често остават незасегнати.

При значителна експозиция на тялото наред с кожната симптоматика се развиват и общи прояви - от лек дискомфорт до тежко общо състояние.

В редки случаи се развива папулозен и даже везикулозен обрив, появяващ се 18 до 36 часа след експозицията на слънце и с продължителност 2-3 дни.

Диференциална диагноза се прави с други видове уртикария - хронична, остра, холинергична, топлинна, също така със слънчевия дерматит, слънчевото пруриго, светлинната полиморфна дерматоза, лекарствено индуцираната фоточувствителност и еритропоетичната протопорфирия.

Диагнозата се основава при повечето случаи на анамнестичните и клинична данни. Извършва се фототест - представлява облъчване на пациента с различни източници (UVA, UVB, видима светлина) и наблюдение на промените. Хистопатологията показва едем в дермата със сепариране на колагенните влакна, дегранулация на мастоцитите и периваскуларни инфилтрати от еозинофили и неутрофили.

Локалните фотозащитни средства само до известна степен могат да предотвратят появата на обривите и при прилагането им следва да се съобразят дължините на вълните, които играят етиологична роля. Общото лечение на соларната уртикария се провежда с антихистамини, които не притежават седативен ефект. Счита се, че бета-каротините и кортикостероидите са малко ефективни. Препоръчва се постепенно излагане на слънце или PUVA-терапия с цел увеличаване на дебелината на епидермиса и обща десенсибилизация на организма.

4.3, 4 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Слънчева уртикария МКБ L56.3

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО