Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на кожата и подкожната тъкан Дерматит и екзема Алергичен контактен дерматит Алергичен контактен дерматит от метали

Алергичен контактен дерматит от метали МКБ L23.0

Алергичен контактен дерматит от метали МКБ L23.0 - изображение

­Алергичният контактен дерматит е пруритично състояние на кожата, причинено от алергична реакция към вещество (алерген) при контакт с кожата. Той възниква няколко часа или дни след контакта между алергена и кожата. Кожата става подута, зачервена и сърбяща. Ако реакцията е по-тежка, могат да се развият везикули, които впоследствие се пукат, оставяйки след себе си малки корички (крусти). След по-продължителен контакт с алергена кожата се удебелява и потъмнява.

Никелът е един от металите, които най-често причиняват алергичен контактен дерматит от метали. Той се намира в бижутата, но също и в много храни - домати, шоколад, ядки, соя. Съдържа се още в хирургичните инструменти и монетите.

При засегнатите индивиди от алергия към никел дерматитът се развива на места, където никел съдържащият агент е докосвал кожата. Най-честите места на алергичен контактен дерматит от никел са ушите (от обеци), китките (от каишка на часовник) и долната част на корема (от копчета на дънки или от ципа на панталоните).

Алергичен контактен дерматит от никел

Засегнатите райони стават силно сърбящи. Също така е възможно да се появят еритема и блистери (остър дерматит) или засегнатите зони да станат сухи, удебелени и пигментирани (хроничен дерматит).

Алергичният контактен дерматит от никел може да се развие във всяка възраст, както при мъже, така и при жени. Алергията към никел е по-честа при жените, най-вероятно защото те носят повече бижута, отколкото мъжете. Степента на алергия варира. Някои хора развиват дерматит от дори кратък контакт с никел-съдържащи елементи, докато други получават обрив само след много години на кожен контакт с никел.

Алергията към никел се диагностицира чрез клиничната анамнеза и преглед и чрез специални тестове за алергия - patch тест.

Лечението на алергичен контактен дерматит от никел включва:

  • Компреси
  • Локални стероиди
  • Антибиотици
  • Емолиенти

От съществено значение е избягването на контакт на кожата с никел-съдържащи метали. Колиета, обеци, гривни се заменят с хипоалергенни златни (12 карата или повече) или сребърни бижута.

Освен никел, сред най-честите причинители на алергичен контактен дерматит от метали е хромът.

Повечето хора асоциират хрома с ярко, блестящо и трайно покритие на някои метални изделия. Въпреки това, контакт с хромирани обекти е малко вероятно причина за алергия от хром. В основата на чувствителността към хром са солите на хрома - хромати, които се използват като съставка в производството на много продукти, като цимент, хоросан, кожа, бои, антикорозовни вещества.

Най-често експозицията на хром възниква на работното място, основно чрез цимент и хоросан, използвани в строителната индустрия, но не се ограничава до това. Други източници на хромати включват обработени с хром стоки от кожа (включително обувки, ръкавици), хромат съдържаща пигмент козметика (обикновено жълто-зелен цвят), дезинфекционни и избелващи препарати, кибрит, бои, татуировки и др.

Освен алергичен контактен дерматит от хром, хромната експозиция може да доведе до дразнещ контактен дерматит и до образуване на язви на кожата и перфорация на носната преграда. Язвите и перфорацията на носната преграда се наблюдават най-често в случаите на промишлени експозиции и могат да се появят без придружаваща алергия към хромати. Язвите са обикновено безболезнени лезии с крусти и ексудат. Най-често се наблюдават върху открити части на тялото, главно на ръцете, предмишницата и краката. Те също така се развиват лесно на мястото на ухапване от насекоми, рани или други наранявания. Първоначално улцерацията на носната преграда може да бъде безболезнена, но с продължаване на излагането на некротичния ефект на хроматите, подлежащите тъкани могат да станат болезнени и да доведат до трайни белези и обезобразяване.

Дерматитът от цимент е най-широко разпространен при строителните работници, но може да се появи при лица, занимаващи се с изкуство и други дейности, при които индивидите са изложени на цимент чрез работа или хоби. Бихроматите в цимент не са единствената причина за дерматита от цимент, но те са отговорни само за алергичния контактен дерматит.

Алергичен контактен дерматит от хром

Алергичният контактен дерматит от хром се характеризира със сухота, еритема, напукване, папули, малки везикули и подуване. Човек може да развие дерматит от хром, след като е работил в продължение на много години с хром съдържащи вещества без никаква проблеми.

Алергията към хром се диагностицира въз основа на клиничната анамнеза и преглед и чрез извършване на специален тест за алергия - patch тест.

Избягване на контакт с хром е единствената дългосрочна стратегия за лечението на алергията към хром. Дерматит, причинен от хромати, може да стане хронично инвалидизиращ проблем, така че ранната диагностика, последвана от мерки, предприети за минимизиране на експозицията или за прекратяване на всякакъв контакт с хром е от ключово значение за плана за лечение.

Лечението на остър алергичен контактен дерматит от хром включва:

  • Локални кортикостероиди
  • Емолиенти
  • Антибиотици
3.6, 8 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Алергичен контактен дерматит от метали МКБ L23.0

ВСИЧКИ

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО