Жлъчнокаменна болест [холелитиаза] МКБ K80

Жлъчнокаменна болест [холелитиаза] МКБ K80 - изображение

Жлъчнокаменна болест (холелитиаза) е заболяване, при което е нарушена обмяната на жлъчните киселини и холестерола, в резултат на което се образуват камъни (конкременти) в жлъчния мехур и жлъчните пътища.

Жлъчнокаменната болест (холелитиаза) е едно от най-често срещаните гастроентерологични заболявания. По-често боледуват жените в репродуктивна възраст поради хормонални промени по време на бременност и вследствие хормонално овариалния цикъл. Честотата на заболяването нараства с възрастта - при жените най-често между 40- и 60-годишна възраст, а при мъжете се среща по-рядко и по-късно.

Заболяването е разпространено предимно в страните с по-висок жизнен стандарт в Европа и Америка. По-често боледуват хората със затлъстяване, жените на лечение с хормонални препарати (перорални контрацептиви, заместителна терапия), раждалите жени, хора, приемащи богата на холестерол храна, болни с фамилна хиперлипидемия и хиперхолестеролемия, индивиди на лечение с антилипидемични препарати, пациенти със захарен диабет, микседем др.

Жлъчните камъни според състава си се разделят на:

  • Холестеролови камъни - най-чести (80%), с бяло-жълтеникав цвят, меки и трошливи;
  • Пигментни камъни - тъмни с кафяв или черен цвят, малки, твърди и с многоъгълна форма;
  • Смесени камъни - съдържат 30-70% холестерол, жълто-кафяви на цвят, с умерена плътност и с различна големина.

За образуването на жлъчни камъни основна роля имат следните фактори:

  • Промяна в качествения и количествения състав на жлъчката и секреция на жлъчка, наситена с холестерол. Някои състояния допринасят са тези промени: бременност и лактация, менструален цикъл, употреба на хормонални контрацептиви, затлъстяване, заседнал начин на живот, захарен диабет, хиперхолестеролемия и др.
  • Излъчването на вещества с жлъчката, които нормално не се съдържат в нея.
  • Стаза на жлъчния мехур и промяна в рН на жлъчката.
  • Възпалителни заболявания на жлъчния мехур и жлъчните пътища.

Патогенеза на холелитиазата
Основни моменти и етапи на образуването на холестеролови камъни са:

  1. Повишено насищане на жлъчката с холестерол
  2. Преципитиране на излишния холестерол като твърди микрокристали
  3. Формиране на ядро

Образуването на холестеролови конкременти започва от формирането на ядро, за което е необходимо да има повишено насищане на жлъчката с холестерол и преципитиране на излишния холестерол в твърди микрокристали, които се групират около ядрото и водят до нарастване на камъка. Насищането на жлъчката с холестерол се свързва със стаза на жлъчката и нарушено изпразване. Във формирането на ядрото, освен холестерол, участват и микроорганизми или паразити в жлъчната система, мукус от жлъчния мехур, жлъчни пигменти, калциеви соли, клетки и други субстанции. Образуването на ядра от холестеролови кристали също е благоприятствано от нарушения в моталитета на жлъчния мехур и повишената секреция на мукус, който стимулира образуването на микрокристали. Откриването на макромолекулни комплекси от мукус и билирубин (подобни по състав на състава на жлъчната кал - сладж) в центъра на повечето холестеролови конкременти говори, че жлъчната кал може да служи като ядро или е предшественик на холестероловите камъни.

Черните пигментни камъни се свързват с чернодробна цироза и състояния на хронична хемолиза (сърповидно-клетъчна анемия, наследствена свероцитоза, таласемия). Образуват се в жлъчния мехур при повишена секреция на неконюгиран билирубин.

Кафявите конкременти се дължат на стаза - образуват се в случаите, които предразполагат към наличието на бактерии в жлъчката и инфекция. Образуват се в жлъчния мехур или по-често в жлъчните пътища, намират се в чернодробните канали и в екстрахепаталните жлъчни канали.

Клинична картина на жлъчнокаменна болест [холелитиаза]
За да се изяви клинично холедохолитиазата, конкреметът трябва да бъде с достатъчна големина, да причини механично дразнене на стената на жлъчния мехур или да доведе до запушване на каналите. Клиничното протичане на холелитиазата може да се раздели на няколко клинични форми, които могат да се разглеждат като фази или стадии на заболяването.

Безсимптомна форма (глуха литиаза) не се проявява клинично със симптоми при хора, които имат жлъчни конкременти. Те се откриват случайно при абдоминална ехография, рентгеново изследване или аутопсия.

Диспептичната форма се характеризира с известни нехарактерни признаци. Болните се оплакват от тежест и понякога тъпа болка в дясното подребрие, особено изразени при прехранване или след приемане на холецистокинетични храни (например тлъсти меса, сланина, яйчен жълтък, кафе, алкохол, студени и газирани напитки, шоколад, запържени и газообразуващи храни и др). Тези болни имат подуване на корема, метеоризъм, кисели оригвания, гадене, горчив вкус в устата, особено сутрин след събуждане от сън. Появата на оплакванията обикновено е периодична, но може да бъде и постоянна.

Болковата форма или жлъчната колика е най-характерният симптом, който се появява при запушване на жлъчните пътища. Изразява се със силна болка в дясното подребрие, ирадиираща към гърба, дясната лопатка и дясното рамо. Може да започне от епигастриума. Болката се появява внезапно, много често това става нощем. Тя е интермитираща, тъпа или понякога започва с постепенно начало с бързо увеличаване на интензитета. Най-често е предизвикана от приемане на концентриран алкохол, студени и силно газирани напитки, обилно хранене, тлъсти, запържени храни, яйчен жълтък, сланина, шоколад, кафе. Болката обикновено е силна, вълнообразна, мъчителна, пациентите са напрегнати и изплашени, често търсят удобно, щадящо положение. По време на кризата може да има гадене и повръщане, като понякога пациентите предизвикват сами повръщането, което носи облекчение. Болката може да продължи от 3 до 5 часа, понякога до няколко дни, след което постепенно затихва или изчезва внезапно или след прием на аналгетици. Болката се обяснява с контракция на жлъчния мехур при запушване на изходния канал. Продължава толкова, колкото трае контракцията, и се облекчава след отпускане на мехура. Краткотрайно повишаване на температурата се наблюдава рядко. Възможно е да има лека жълтеница по кожата и склерите на очите, преходно потъмняване на урината и избеляване на изпражненията. Езикът може да бъде обложен с бял налеп. Част от болните с холелитиаза имат и холедохолитиаза (камъни в жлъчните пътища) и се проявяват с холангит като първи признак.

Хроничната болкова форма в част от случаите протича с постоянна, умерена болезненост в дясно подребрие, с ирадиация към гърба и дясно рамо. Засилва се след прием на тлъсти храни.

Диагноза на жлъчнокаменна болест [холелитиаза]
Диагнозата се изгражда въз основа на:

  • Анамнестичните данни, типичната клинична картина и физикално изследване. Промени при физикалното изследване се намират само по време на криза. Такива промени са палпаторна болка в десен горен квадрант и мускулна защита (без данни за перитонит). Засилване на болката по време на дълбоко вдишване при палпация на черния дроб е белег за холецистит (симптом на Murphy). Жълтеница присъства само при запушване на общия жлъчен канал.
  • Лабораторните изследвания - повишени стойности на холестерола, билирубина, белите кръвни клетки, чернодробните ензими и др., невинаги са налични при всички болни с холелитиаза, по-често се регистрират при усложнените форми (холецистит, холангит).
  • Инструменталните изследвания - ехография, рентгенография нативна или с контрастни вещества, КАТ, ЕРХП (Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография) и др. Ехография на жлъчен мехурНативната рентгенография може да помогне само в 10-15% от случаите с конкременти, съдържащи достатъчно калций. Като метод на избор за уточняване на диагнозата е абдоминалната ехография, която е чувствителен и точен метод за доказване на всички форми на жлъчнокаменна болест с размери над 3-4 мм. При наличие на иктер и съмнение за механична обструкция е показана ЕРХП.

Наблюдават се възпалителни усложнения на жлъчния мехур и жлъчните пътища, запушване от камък на жлъчния проток, злокачествена дегенерация.

Лечение на жлъчнокаменна болест [холелитиаза]
Спазва се диета и се поддържа нормално тегло. От храната се изключват всички дразнещи храни и храни, предизвикващи влошаване на състоянието, прием на растителни и богати на фибри храни. Забранява се приемането на мазни храни, запържени храни, храни, богати на холестерол, ограничават се въглехидратите и др.

Медикаментозно лечение на холелитиазата с препарати, съдържащи уродезоксихолева и хенодезоксихолева киселина (жлъчни киселини, които разтварят холестероловите жлъчни камъни) е несигурен и е ефективен само в малък брой случаи.

Разбиване на камъните с екстракорпорална литотрипсия, контактна лиза (разтопяване) с етер е метод, също приложим в малък брой случаи.

Лечение на жлъчната колика се състои в прилагането на парентерални спазмолитици (папаверин, но-шпа, бусколизин и др.) и аналгетици.

Оперативно лечение (холецистектомия) - отстраняване на жлъчния мехур, е окончателно лечение на болните със симптоматични жлъчни камъни.

Лечението на холецистита и холангита се състои в прилагане на широкоспектърни антибиотици.

Повече за различните форми и усложнения на жлъчнокаменна болест [холелитиаза] можете да прочетете при:

3.4/5 11 оценки

Видове Жлъчнокаменна болест [холелитиаза] МКБ K80

Симптоми и признаци при Жлъчнокаменна болест [холелитиаза] МКБ K80

Всички

Лечение на Жлъчнокаменна болест [холелитиаза] МКБ K80

Всички

Изследвания и тестове при Жлъчнокаменна болест [холелитиаза] МКБ K80

Всички

Продукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО

Жлъчнокаменна болест [холелитиаза] | мкб K80
Нов код
ОТКАЖИ

ЗАБОЛЯВАНЕТО е свързано към

© 2007 - 2019 Аптеки Фрамар. Всички права запазени! Framar.bg във Facebook
Изработка на интернет портал от Valival