Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Други болести на червата Паралитичен илеус и непроходимост на червата без херния Чревни сраствания [бридове] с непроходимост

Чревни сраствания [бридове] с непроходимост МКБ K56.5

Чревни сраствания [бридове] с непроходимост МКБ K56.5 - изображение

Непроходимост при чревни сраствания е форма на чревна непроходимост, която се наблюдава след прекаран перитонит и след лапаротомия по повод различни заболявания, при които се получават сраствания между чревните гънки и между чревните гънки и париеталния перитонеум. Същите впоследствие може да станат причина за чревни запушвания. За това тази форма на чревни сраствания (бридове) с непроходимост се нарича още и перитонеални сраствания (бридове) с чревна непроходимост или адхезивен илеус. Той е един от най-тежките форми на механичен илеус.

Адхезивен илеус бива:
1. Първичен;
2. Следоперативен:
- ранен;
- късен;
3. Рецидивираш.

За ранен адхезивен илеус се говори, когато той е настъпил до 20-ия ден от извършването на една лапаротомия. Спирането на чревния пасаж до това време е предизвикано от пресни фиброзни слепвания и затова не трябва да се бърза с оперативното лечение. Късният адхезивен илеус може да настъпи и след година от прекарването на перитонита или от извършването на лапаротомия.

Клинична картина на чревни сраствания (бридове) с непроходимост
Отключването на тази форма на илеус се получава обикновено след грешка в диетата или смущения в храносмилането. Характерен белег е метеоризмът, който се появява в началото и има палпируеми раздути чревни гънки с изразена болезненост при палпация на коремната стена. Както и при всеки механичен илеус има коремна болка, гадене, повръщане, задръжка на газове и фекалии.

Диагноза и лечение на чревни сраствания (бридове) с непроходимост
При болни с клинични данни за илеус и с наличен оперативен ръбец поради прекарана лапаротомия трябва да се постави диагнозата ileus per adhaesionem или чревни сраствания (бридове) с непроходимост. Особеността на адхезивния илеус е тази, че всяко ново отваряне на корема е подготовка за следващо отваряне. Всяка нова лапаротомия предизвиква нови адхезии. При този илеус, ако консервативното лечение даде още в началото подобрение, може да се провежда с по-голяма настоятелност, отколкото при другите видове на механичния илеус. Това трябва да се преценява обаче по-конкретно. Ако болен, при когото се постави диагнозата адхезивен илеус, има данни и за странгулация, оперативното лечение не трябва да се забавя.
Към ефикасното консервативно лечение (перисталтични средства и реанимация) се прибавя и дефибринизиращото лечение (физиотерапия и кортикостероидни медикаменти).

3.5, 8 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия