Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Други болести на червата Съдови болести на червата Остри съдови болести на червата

Остри съдови болести на червата МКБ K55.0

Остри съдови болести на червата МКБ K55.0 - изображение

Артериалното кръвоснабдяване на червата се осъществява от a. mesenterica superior и a. mesenterica inferior и двете са преки клон на аортата. Остри съдови болести на червата са остра мезентериална исхемия - синдром причинен от недостатъчен кръвоток през мезентериалните съдове, което води до исхемия и евентуално гангрена на чревната стена.
Съдовите нарушения на тънкото черво са по-чести от съдовите нарушения на дебелото черво.

Остри съдови болести на червата включват:

  • Остър мълниеносен исхемичен колит;
  • Остър инфаркт на червата;
  • Остра исхемия на тънкото черво;
  • Мезентериална емболия;
  • Мезентериален инфаркт;
  • Мезентериална тромбоза;
  • Подостър исхемичен колит.

Причини за остри съдови болести на червата
Най-често запушването на горната мезентериална артерия (ГМА) се дължи на тромбоза, развила се на мястото на предшестващи атеросклеротични изменения, които частично са стеснявали нейния лумен. На второ място по честотата са емболи, изхождащи от сърцето (при предсърдно мъждене, след миокарден инфаркт), приблизително в 5 % от всички периферни емболи. Емболичният материал засяда в големите съдови разклонения и в самата ГМА, но също и в дисталните разклонения.
По-рядко запушване на ГМА може да настъпи в хода на нодозния полиартериит, след феморална или лумбална артериография, както и при продължително приемане на контрацептивните средства от млади жени.

В исхемичния сегмент от тънкото черво настъпва хеморагична некроза, независимо от причината за исхемията. Некробиотичните промени се установяват още на 10-ата минута от настъпването на исхемията, но до 30-ата минута все още са обратими. Ако исхемията продължи повече от един час, освен лигавичния се уврежда и мускулния слой. Хиперперисталтиката се сменя с дистония и подчертана хипотония, а в отделни случаи се стига до перфорация.

Недостатъчно кръвоснабдяване на тънкото и дебелото черво може да се получи от емболична или тромботична артериална оклузия, тромботична венозна оклузия, вазоспазъм или нисък сърдечен дебит. Увреждането на засегнатата част на червата може да варира от обратима исхемия до трансмурален инфаркт на чревната стена с некроза и перфорация.

Клиничната картина при острите съдови болести на червата варира много в зависимост от обширността на чревното инфарциране, както и от продължителността на исхемията. Коремната болка е основният симптом и се среща при почти всички болни. Обикновено е остра, силна, дифузна, но може да бъде и умерена. В типичните случаи възниква внезапно с повръщане, изпотяване и колапс. Може в началото да бъде коликовидна, около пъпа, но скоро става дифузна, продължителна и не се повлиява от промяна в положението на тялото. Нерядко заболяването започва с диария, като при всеки пети болен е с примес на кръв към изпражненията. Интензивността на оплакванията може да понамалее временно, докато се развият симптомите на тънко чревен илеус и перитонит.

Диагноза на остри съдови болести на червата
Изследването на корема може да не даде никакви болестни изменения, докато не се развие перитонит. Дразненето на перитонеума се последва от напрежение на коремната стена и затихване на чревната перисталтика. Скоро се развива истински дефанс, чревна пареза и повишаване на температурата. Диагнозата обикновено е трудна. При всеки болен с илеус (чревна непроходимост), перитонит и шок трябва да се мисли за остри съдови болести на червата. В диференциалната диагноза трябва да се обсъждат странгулационен илеус, остър панкреатит, перфорация на пептична язва и др. Острата коремна болка, кървавата диария, възникнали при болни със сърдечни заболявания, изразена атеросклероза, или продължителни оплаквания от гадене, безапетитие, коремна болка трябва да ни насочат към диагнозата. Рентгенологичното изследване в началото не дава данни, но впоследствие се вижда раздуване на тънкото черво и на част от дебелото черво. Иригографията позволява изключване на „стоп” в дебелото черво. Диагностична стойност има селективната ангиография и тя трябва да се назначи колкото е възможно по-рано. Освен това, ако диагнозата се постави в първите 24 часа от възникването на острата чревна исхемия, прогнозата е добра.

Лечението на остри съдови болести на червата на ГМА е оперативно. Отстраняването на ембола, реимплантация на артерията, протеза, са напълно възможни и животоспасяващи. Разбира се, предоперативната корекция на водно електролитните нарушения, на шока, аспирирането на стомашното съдържимо, прилагането на широкоспектърни антибиотици е задължително. Следоперативното третиране е също така съществено - поддържането на стомашната аспирация до възстановяване на пасажа, поддържане на водно - електролитния баланс, продължително антибактериално лечение. Смъртността достига 100 %, ако не се извърши операция. След успешна емболектомия или частична резекция на тънкото черво остатъчната стеаторея се понася сравнително лесно.

3.4, 7 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия