Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Неинфекциозни ентерити и колити Улцерозен колит Улцерозен (хроничен) ректосигмоидит

Улцерозен (хроничен) ректосигмоидит МКБ K51.3

Улцерозен (хроничен) ректосигмоидит МКБ K51.3 - изображение

Засягането на ректума и сигмата от хронично неспецифично възпалително заболяване се нарича улцерозен (хроничен) ректосигмоидит или дистален колит.
Характерно е, че възпалителния процес е ограничен в лигавицата, която в активния стадий е хиперемирана (зачервена) и оточна. Наблюдават се тежки циркулаторни разстройства с хиперемия на капилярите с последващо увреждане на покривния и криптовия епител. Кръвоносните съдове са възпалително променени. Криптите са деформирани, разклонени и частично разширени. Формират се също ерозии и язви, които са множествени и с хеморагично имбибирано дъно. Язвите ангажират цялата дебелина на лигавицата, като подкопават граничната лигавица в ръбовете, която хиперплазира и заедно с неспецифичната гранулационна тъкан формират псевдополипи. Установява се дифузна инфилтрация на мукозата с лимфоцити, плазматични клетки, хистиоцити и еозинофилни левкоцити. В криптите вероятно на базата на метаплазия на криптовия епител настъпва хиперплазия на клетките на Панет. В хроничния стадий лигавицата атрофира, развива се епителна дисплазия с риск от малигнена трансформация, както и цикатрициална съединителна тъкан с деформация на червото. Собственият мускулен слой на червото се засяга при тежки локални усложнения – токсична дилатация (разширяване), перфорация и малигнена дегенерация. Мускулният слой е с тежки изменения и при фулминантен улцерозен (хроничен) ректосигмоидит. Серозата е интактна (непроменена) с изключение на болни с покрита перфорация, тежка екзасербация (изостряне) или фулминантен ректосигмоидит, при който възпалителният процес завършва с деформация на червото. Абсцесите и фистулите, перфорациите на чревната стена и кървенето са чести усложнения на улцерозния ректосигмоидит.

Клинична картина на улцерозен (хроничен) ректосигмоидит
Клинично заболяването протича с диария. Ректохеморагията е твърде характерен белег. Може да бъде оскъдна с жилки ясна кръв към нормално оформени фекалии до примеси от ясна кръв със слуз или гной при тежките форми. Мукореята е различно изразена. Болката не е характерен симптом за заболяването. При улцерозен ректосигмоидит болните имат тенезми – болезнени позиви за дефекация. При леките форми липсват отклонения в обективния статус. С изразността на проявите се установяват съответни изменения: бледа кожа и видими лигавици, намален тургор, болки по костите, астения, главоболие и хипотония. При тежките форми е налице септично състояние. При висока температура задължително се търси супер инфекция или развитие на възпалителни извън чревни усложнения – пневмония, пиелонефрит, абсцеси, флебит.

Диагнозата улцерозен (хроничен) ректосигмоидит се поставя въз основа на анамнезата, лабораторните изследвания, ендоскопското изследване и рентгеновото изследване. Ректално туширане и ендоскопията при повечето болни са болезнени, поради което трябва да се извършват бавно, внимателно и със съдействие на болния.
Ендоскопски се установяват следните последователни стадии:
- катарален – зачервена лигавица, кръвонапълнени капиляри, лесно ранима лигавица,
- ерозивен стадий – към промените от катаралния стадий се прибавят ерозии, ексудатът е кървав, апостематозен стадий – установяват се и микроабсцеси, при отваряне, на които се оформят язвички,
- язвен стадий – множествени язви от просено до царевично зърно,
- гранулационен стадий – гранулациите изхождат от дъното на язвите,
- цикатрициално – стенозиращ стадий – от разрасналата фиброзна тъкан просветът на червото намалява. Лигавицата е изтъняла, суха, атрофична.
Рентгеновото изследване с бариева клизма показва липса на хаустрации, назъбен релеф на стената от множеството язви, наличие на малки петнисти сенки, псевдополипи. Понякога иригографията очертава такава тежка деформация на дебелото черво, че е трудно да се оприличи даже на тръба.

Лечението на улцерозен ректосигмоидит е комплексно и трябва да бъде строго индивидуализирано. Диетолечението е важно. Като се имат предвид нарушеният апетит, съпътстващите промени в тънкото черво с нарушена резорбция на храни и ексудация на белтък през възпалената стена, най-добре е загубите да се коригират по парентерален път. Сулфасалазинът е медикамент за лечение на леките форми на заболяването. Терапевтичното повлияване от сулфасалазина варира в зависимост от активността на чревните бактерии и скоростта, с която медикаментът преминава през дебелото черво. Наличието на изразена диария нарушава метаболизма и разпределението на медикамента, като го прави практически неефикасен. Дисталните форми на болестта, както и по-разпространените, но с лека активност, са подходящи за лечение с глюкокортикоиди. Прилагат се и имуносупресори (Циклоспорин А) и антибиотици. При дисталните форми на болестта, освен глюкокортикоиди и сулфасалазин се прилагат медикаменти като сукралфат (засилва епителната регенерация) и медикаменти, които потискат освобождаването на хистамин и стабилизират клетъчната мембрана.

3.3, 13 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Улцерозен (хроничен) ректосигмоидит МКБ K51.3

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Улцерозен (хроничен) ректосигмоидит МКБ K51.3

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия