Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Хернии

Хернии МКБ K40-K46

Хернии МКБ K40-K46 - изображение

Под понятието херния се разбира излизането на цели органи от коремната кухина или на части от тях, покрити с париетален перитонеум, през вродени или придобити цепки на сухожилно-мускулната част на коремната стена. Това определение се отнася за външните хернии.

Вътрешни хернии са тези, при които част от органите в коремната кухина навлизат в нормално съществуващи или придобити перитонеални рецесуси.

От всички видове хернии на човешкото тяло най-голяма е групата на коремните. В етиологично отношение коремните хернии биват вродени и придобити. Вродените се срещат по-рядко в сравнение с придобитите, но съдържа в себе си всички анатомични елементи на една херния. Херниите биват истински и лъжливи, а според локализацията – диафрагмални, хиатални, ингвинални, феморални и пъпни и други абдоминални хернии.

Хернията има три части – херниален пръстен, херниален сак и херниално съдържимо.
Под херниален сак се разбира образуваната от париетален перитонеум торба, в която навлизат коремни органи. Херниалния сак има различна форма. В началото той е конусообразен, след това цилиндричен, бутилкообразен или крушовиден. Понякога сакът бива многокамерен, което представлява специфична особеност на пъпните хернии. Във всеки херниален сак се различават: вход, херниален пръстен, шийка, тяло и дъно. Сакът може да достигне до различни размери. Стената на херниалния по строеж е идентичен с париеталния перитонеум. В сака на хернията могат да се разполоагат различни органи - оментум, тънко и дебело черво, пикочен мехур, уретра.

Етиология на хернии
Една от причините за появата на херниите е анатомичната особеност на областта, в която се образуват. Тя се изразява в слабост на съединителната тъкан, коремните стени могат да бъдат податливи за образуване на хернии и вследствие на силно изразена кахексия, поради дълго боледуване, чести коремни операции, парализа на инервиращите предната коремна стена нерви, наличие на асцит и др. Херниите се срещат и при физически здрави хора. В тези случаи причината за развитието на херниите трябва да се търси в прекомерни физически напрежения, свързани с покачване на вътре коремното налягане. В други случаи вътрекоремното налягане може да бъде покачено при силно раздуване на белите дробове, при упорита кашлица. Коремната стена може да бъде напрегната и при дефекация, при препятствие в уринирането. Наред с изброените фактори е необходимо и индивидуално предразположение.

Общите последствия от една херния са смущения във функциите на коремната стена и на вътрешните органи.

Клинична картина на хернии
Оплакваният на болния обикновено не зависят от размерите на хернията. Обикновено херниите с по-малки размери дават повече оплаквания тъй како те имат тесен сак и лесно инкарцерират. Обикновено хернията се съпровожда с болка, която има различни проявления и от дискомфорт съответстващи на спецификата на конкретната херния. Хернията се изявява видимо с подутина, която е най-силно изразена изправено положение, кашлица, напъни. При заклещване клиничната картина започва със силна болка, която се локализира в областта на херниалния сак. Заедно с болката по рефлекторен път се получават позиви за повръщане. Болните се чувстват зле и отпадат бързо. Пасажът на червата се прекъсва, в началото има засилена перисталтика, по-късно настъпва атония и раздуване на червата. Болните повръщат стомашно съдържимо, жлъчка, а накрая тънко чревно съдържимо. Настъпва цялостно спиране на газове и изхождания.

Диагноза на хернии
Диагнозата се поставя лесно въз основа на анамнестични данни на болния и обективното изследване. Тя е трудна при онези хернии, които са с малки размери, у пълни хора и при трудно достъпни за палпиране хернии.

Лечението на херниите бива консервативно и оперативно.
Консервативното лечение се постига със специален бандаж, който се поставя върху херниялния отвор при репонирана херния.
Радикално лечение на херниите е оперативно.
При всички инкарцерирани хернии има абсолютни показания за спешно извършване на оперативна интервенция.

Най-честите усложнения при херниите са заклещванията, възпаленията и срастванията.

Заклещване настъпва, когато навлязлото в сак херниално съдържимо поради настъпили изменения в състоянието между сака и херниалната порта, не може да се върне от само себе си обратно в коремната кухина. Връщането му може да стане от сами болен или от лекар. При заклещване вследствие на внезапното пристягане на участващите в хернията коремни органи от херниалния пръстен се получават смущения в циркулацията на намиращите се в херниалния сак орган, а при ретроградна инкарцерация - на намиращата се в корема пристегната ретроградна чревна гънка. При всяка инкарцерация се получават признаци на странгулационен или обтурационен илеус.

Според мястото на появата на херниите те биват: ингвинална, пъпна, феморална, вентрална, диафрагмална, лумбална, седалищна, обтурационна, ретроперитонеална.
Повече за различните видове хернии можете да прочетете при:

3.5, 4 гласа

ВИДОВЕ Хернии МКБ K40-K46

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Хернии МКБ K40-K46

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Хернии МКБ K40-K46

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия