Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Болести на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника Гастроезофагеална рефлуксна болест Гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит

Гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит МКБ K21.0

Гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит МКБ K21.0 - изображение

Възпалителни изменения в долната трета на хранопровода могат да възникнат под влияние на химични фактори върху лигавицата на хранопровода. Условия за това се създават при повръщане и гастро-езофагеална рефлуксна болест. Солната киселина и пепсинът въздействат върху лигавицата на хранопровода и предизвикват възпаление, улцерации (разязвявания) и стеснение на хранопровода. Основната предпоставка за гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит е рефлукса на стомашен сок към хранопровода. При нормални условия, той се предотвъртява от гастро-езофагеалната връзка.

Рефлукс (връщане) на стомашно-чревно съдържимо в хранопровода, макар и рядко се наблюдава и у здрави и невинаги води до рефлуксна болест и езофагит. Рефлуксното съдържимо бързо се разрежда от преглътнатата слюнка и се изчиства от хранопровода. Солната киселина самостоятелно не уврежда особено лигавицата на хранопровода, но прибавянето и на пепсин увеличава обратния рефлукс на водородни йони в мукозата и води до езофагит. По-нови изследвания показват, че рефлукс-езофагитът се дължи по-скоро на попадане на дуоденално съдържимо в хранопровода, отколкото на стомашно. Лигавицата на хранопровода най-силно се уврежда от жлъчните киселини. Увреждащо действие оказват още трипсинът и лизолецитинът от дуоденалното и чревното съдържимо. За степента на възникващия езофагит от значение е продължителността на контакта на стомашно-чревното съдържимо с лигавицата на хранопровода.

Възпалителният процес при гастроезофагеалната рефлуксна болест с езофагит обхваща главно долната част на хранопровода на разстояние от 2 до 10 см. При леките случаи се наблюдават умерено зачервяване и оток на лигавицата, а при тежките - възпалителната инфилтрация се разпространява и в субмукозата, появяват се ерозии, разрастване на съединителна тъкан, стеснение и скъсяване на хранопровода.

Клинична картина на гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит
Най-чест симптом е паренето зад гръдната кост и в епигастриума. Паренето обикновено се явява след нахранване и се засилва в легнало положение. Често се последва от болка или последната е единствен симптом. Болката може да ирадиира към гърба, шията и сърдечната област. Наблюдават се още чувство на натиск зад стернума или в епигастриума, а при изразените случаи регургитация с „пълна уста” или „фонтан в устата” по описание на болните. При регургитация по време на сън поради попадане на хранопроводното съдържимо във въздухоносните пътища възниква аспирационна бронхопневмония. Симптомите на заболяването се усилват в легнало положение, при вдигане на тежести, кашлица и други състояния с повишаване на интраабдоминалното (вътрекоремното) налягане и се подобряват при приемане на антиацидни медикаменти. Някои болни имат неприятен вкус в устата, усилено слюноотделяне и нарушения от страна на нервната система. Като усложнения на гастроезофагеалната рефлуксна болест с езофагит се посочват: пептична язва на хранопровода, стриктури, кръвоизливи, перфорация, дивертикули на хранопровода и белодробни усложнения. Необходимо е грижливо да се изследват стомахът и дуоденумът, за да се изключат други заболявания, свързани със задръжка на стомашно съдържимо.

Диагноза на гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит
Езофагоскопията е от значение за диагнозата на езофагита и диференциалната диагноза с язва и неопластични заболявания в областта на кардията. Манометрично се установява понижаване на налягането на кардиалния сфинктер. Диагнозата се поставя въз основа на клиничните симптоми, наличността на придружаващи заболявания и данните от рентгеновото, биопсичното и манометричното изследване. Гастроезофагеалната рефлуксна болест с езофагит трябва да се диференцира от езофагитите с друга етиология.

Лечение на гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит
Симптомите стихват след преустановяване на рефлукса и повръщанията. Без отстраняване на основното заболяване, довело до рефлукс, консервативното лечение дава само временен ефект. Диетата трябва да бъде богата на белтъчини и по-бедна на мазнини. Храненето трябва да става често и по-малко. Строго се забраняват твърдите и пикантните храни, алкохолните и газираните напитки и улцерогенните медикаменти (медикаменти, които могат да причинят разязвявания). Медикаментозното лечение е както при останалите езофагити. Дават се течни и нерезорбиращи се антиацидни медикаменти. Алкалните средства неутрализират съдържимото на хранопровода и усилват ендогенното образуване на гастрин, който пък повишава тонуса на кардиалния сфинктер. Като най-мощно антиацидно средство широко се прилагат антагонистите на хистамин Н2-рецепторите в пристенните клетки на стомашната лигавица. Профилактиката се състои в ограничаване на причините, водещи до възникване на рефлукс-езофагит, и упорито лечение на заболяванията, ставащи причина за появата му.

3.0, 7 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия