Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на нервната система Детска церебрална парализа и други паралитични синдроми Детска церебрална парализа Дискинетична церебрална парализа

Дискинетична церебрална парализа МКБ G80.3

Дискинетична церебрална парализа МКБ G80.3 - изображение

Дискинетична церебрална парализа, известна още като атетоидна церебрална парализа, е състояние, което се дължи на увреждане на базалните ганглии в мозъка. Базалните ганглии са отговорни за регулацията на волевите движения.

Уврежданията са под формата на лезии, възникващи по време на интраутеринното развитие на плода.

Заболяването се характеризира с неволни необичайни движения на ръцете, краката, лицето и туловището. Наблюдава се както хипертония, така и хипотония на мускулите, поради невъзможност за контролиране на мускулния тонус.

Причините за дискинетичната церебрална парализа са свързани с наранявания или малформации на екстрапирамидните пътища в базалните ганглии или малкия мозък. Лезиите в тази област се дължат главно на хипоксично-исхемична мозъчна травма или билирубинова енцефалопатия. Хипоксично-исхемичното увреждане на мозъка е форма на церебрална хипоксия, при която мозъчните клетки не се снабдяват с кислород. Лезиите в путамен и таламус са основна причина за атетоидна церебрална парализа и могат да възникнат по време на пренаталния период или скоро след това. Билирубиновата енцефалопатия (керниктер) представлява натрупване на билирубин в сивото вещество на централната нервна система. Билирубинът преминава кръвно-мозъчната бариера и достига до невроните. Настъпват увреждания главно в палидус и хипоталамус.

Клиничната картина на дискинетичната церебрална парализа се характеризира с бавни, неволеви движения на крайниците и тялото. Могат да се появят също малки, бързи, случайни и повтарящи се движения, познати като хорея. Неволевите движения често се повишават при емоционален стрес или вълнение и изчезват по време на сън. Затруднено е поддържането на позата и баланса на тялото при седнало, изправено положение и ходене. Могат да бъдат засегнати мускулите на лицето или езика, което води до неволни лицеви гримаси. Наблюдава се нарушение в говора (дизартрия), слуха и зрението. Пациентите често имат проблеми с храненето.

Клиничната диагноза на дискинетична церебрална парализа обикновено се поставя до 18 месеца след раждането и се основава предимно на данните от анамнезата и физикалното изследване. Ядрено-магнитният резонанс обикновено се използва за откриване на морфологични аномалии и малформации на мозъка, перивентрикуларна левкомалация, зони с исхемия.

Въпреки че няма ефективно лечение за атетоидната церебрална парализа, някои лекарствени терапии, трудовата терапия и физиотерапията облекчават в известна степен оплакванията. Медикаментозното лечение включва баклофен, агонисти на гама-аминомаслената киселина (GABA).

Прогнозата зависи от степента на увреждането, местоположението и тежестта на мозъчните лезии. При 50% от пациентите може да се постигне определен напредък в ходенето.

2.0, 7 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Клинични пътеки