Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на нервната система Болести на нервно-мускулния синапс и мускулите Увреждания на нервно-мускулния синапс и мускулите при болести, класифицирани другаде Миопатия при ендокринни болести

Миопатия при ендокринни болести МКБ G73.5

Миопатия при ендокринни болести МКБ G73.5 - изображение

В рубриката миопатия при ендокринни болести са разгледани:

  • миопатия при хиперпаратиреоидизъм
  • миопатия при хипопаратиреоидизъм
  • тиреотоксична миопатия

Най-общо миопатията представлява някакво необичайно състояние на напречнонабраздената мускулатура, протичащо с мускулна слабост, болка, спазми и повишена чувствителност.

Мускулната слабост (миопатия) е често срещано състояние при заболявания на калциево-фосфорната хомеостаза, включително първичен и вторичен хиперпаратиреоидизъм, хипопаратиреоидизъм и други нарушения на костния метаболизъм.

Хиперпаратиреоизизмът се дължи на свръхсекреция на паратиреоиден хормон (паратхормон), най-често причинена от паратиреоиден аденом.

Подробна информация за първичен хиперпаратиреоидизъм можете да прочетете тук:

Подробна информация за вторичен хиперпаратиреоидизъм, некласифициран другаде можете да прочетете тук:

Подробна информация за други форми на хиперпаратиреоидизъм можете да прочетете тук:

Подробна информация за хиперпаратиреоидизъм, неуточнен можете да прочетете тук:

Асоциацията на миопатия с хиперпаратиреоидизъм протича с тежка проксимална слабост, клатеща се походка и костни увреждания. За разлика от хиперпаратиреоидизмът, хипопаратиреоидизмът рядко се свързва с клинично изявена миопатия. Пациентите могат да имат повишени нива на серумната креатин. Мускулната слабост е необичайна.

Миопатията при хиперпаратиреоидизъм се характеризира с постепенно начало на симетрична проксимална мускулна слабост с атрофия. Болката е често срещан симптом. Значителната слабост на крайниците води до клатеща се походка или невъзможност за ходене при някои пациенти. В някои случаи се засяга булбарната мускулатура, което води до пресипналост и дисфагия. Рядко се засягат дихателните мускули. Крампи и парестезии се наблюдават в приблизително 50% от пациентите.
Физикалното изследване често разкрива оживени мускулни рефлекси. До 57% от пациентите при този вид миопатия при ендокринни болести имат загуба на усета за болка или вибрационен усет. Наблюдават се също необичайни движения на езика, наподобяващи фасцикулациите. Може да възникнат също невроповеденчески нарушения (загуба на паметта, лоша концентрация, личностни промени, неуместно поведение, тревожност и халюцинации).

Хипопаратиреоидизмът се дължи на недостиг или неефективност на паратхормон.

Подробна информация за хипопаратиреоидизъм можете да прочетете тук:

Миопатия при хипопаратиреоидизъм е необичайно състояние, въпреки че се срещат перорални и дистални парестезии, както и тетания. Наблюдава се ипсилатерална контракция на лицето при засягане на фациалния нерв на външния слухов канал (симптом на Чвостек). При тетания на гласните струни може да възникне стридор и дихателна обструкция. Докладвани са само няколко случая на лека проксимална мускулна слабост при пациенти с хипопаратиреоидизъм. Често има болка и скованост в гърба.

Тиреотоксична миопатия се среща при хипертиреоидизъм. Състоянието се характеризира с повишено ниво на щитовидни хормони в кръвта.

Подробна информация за тиреотоксикоза можете да прочетете тук:

Смята се, че тиреотоксичната миопатия е вследствие на смущение във функцията на мускулните влакна от повишеното митохондриално дишане, ускореното разграждане на протеини, липидното окисляване и повишената бета-адренергична чувствителност, дължащи се на повишеното ниво на щитовидни хормони.

Тиреотоксичната миопатия протича с мускулна слабост и атрофия, умора, непоносимост към топлина. Ежедневните дейности като повдигане на предмети, изкачване на стълби, могат да бъдат затруднени. Ако не се лекува, тиреотоксичната миопатия може да се превърне в инвалидизиращо заболяване, което може в редки случаи да завърши със смърт.

Диагнозата на миопатия при ендокринни болести се базира на изясняване на основното ендокринно нарушение. Лабораторните изследвания, измерващи новата на хормоните могат да помогнат за разграничаване на една ендокринна миопатия от друга. Нивата на креатинкиназата могат да бъдат нормални или повишени. Необходима е консултация с ендокринолог и невролог.

Лечението на ендокринните миопатии включва корекция на основното на ендокринно нарушение, което може да бъде хирургично или медикаментозно. Бета-адренергичните блокери могат да подобрят мускулната сила, особено на дихателните мускули.

3.7, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО