Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на нервната система Екстрапирамидни и други двигателни нарушения Други екстрапирамидни и двигателни нарушения Екстрапирамидно и двигателно нарушение, неуточнено

Екстрапирамидно и двигателно нарушение, неуточнено МКБ G25.9

Екстрапирамидно и двигателно нарушение, неуточнено МКБ G25.9 - изображение

Екстрапирамидната система обединява възходящи и низходящи пътища, чиято основна функция е контролът на движенията. Тя се състои от корови моторни полета, базални ганглии, малък мозък, таламични и стволови моторни ядра. Основни невромедиатори са допамин, глутамат, гама-аминомаслена киселина и ацетилхолин. Допаминът е основен медиатор в базалните ганглии, той има противоположно действие върху директния и индиректен път. Активира стриарните неврони, свързани с директния път и потиска тези на индиректния. При понижаване количеството на допамин в субстанция нигра в базалните ганглии и стриатума се блокира директния път, което води до ригидно повишен мускулен тонус. Глутаматът е важен медиатор в кортикостриарните и субталамопалидалните възбудни импулси. При нормални условия двете системи - допаминергичната с потискаща функция и глутаматергичната с възбудна функция, са в равновесие. Ацетилхолинът е основен медиатор в холинергичните неврони и противодейства на допаминергичната система. ГАМК (гама-аминомаслената киселина) е потискащ медиатор в стриатума, субстанция нигра, палидум и субталмично ядро.

В рубриката екстрапирамидно и двигателно нарушение, неуточнено се включват всички състояния на патология в екстрапирамидната система с клиника от страна на двигателната функция.

Етиологията на тези заболявания все още не е напълно изяснена, в голям процент от случаите се касае за токсично влияние или спонтанно възникнала генетична мутация. Засегнати са предимно лица в напреднала възраст, често има съчетание с други заболявания.

Клиниката е полиморфна. Засегната е предимно двигателната функция, но не са пощадени и други органи и системни. На преден план доминират променливия мускулен тонус с тремор, засягащ предимно дисталните части на тялото. Пациентите изпитват трудности при насочване към определен предмет, говорът е неравномерен, подчертан с гримаси, походката е нестабилна, затруднена. Симптомите първоначално са дискретни, но с прогресиране на заболяването стават постоянни, смущават ежедневието на пациентите. При част от пациентите е засегната и когнитивната функция със спад в познавателните възможности, нарушение на вниманието, лабилна емоционално-мотивационна сфера.

Диференциална диагноза се прави с оловно отравяне, странична лекарствена реакция, наследствено невродегенеративно заболяване, неоплазия и други.

Диагнозата на екстрапирамидните и двигателни нарушения се поставя след преглед от невролог, снемане на анамнеза, неврологичен статус. Необходимо е да бъдат направени допълнителни изследвания, като лабораторно изследване на биологични секрети (кръв, урина, ликвор), установяване на електрофизиологията на нервната и мускулната система - чрез провеждане на ЕЕГ (електроенцефалография) и ЕМГ (електромиография), образни изследвания - компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс. При необходимост може да се наложи консултация с друг специалист.

Лечението на екстрапирамидно и двигателно нарушение, неуточнено е симптоматично, прилагат се медикаменти, влияещи върху невромедиаторната система.

Прогнозата на тези състояния като цяло не е обнадеждаваща, заболяванията обикновено са с прогресираща клиника, сами по себе си не са животозастрашаващи, но влошават качеството на живот на пациентите и най-често смъртта се дължи на вторични усложнения от нарушената двигателна функция.

3.8, 8 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Екстрапирамидно и двигателно нарушение, неуточнено МКБ G25.9

ВСИЧКИ

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия