Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на нервната система Възпалителни болести на централната нервна система Менингит, дължащ се на други и неуточнени причини Хроничен менингит

Хроничен менингит МКБ G03.1

Хроничен менингит МКБ G03.1 - изображение

Персистиращото възпаление на субарахноидалното пространство в продължение на повече от един месец, се означава като хроничен менингит.

Етиологията на заболяването е разнообразна:

  • бактерии - менингококи, бруцела, актиномицети, листерия
  • спирохети - Трепонема палидум, лептоспири, борелии
  • вируси - ентеровируси, херпес симплекс, цитомегаловирус, варицела зостер, Ебщайн Бар вирус
  • други причинители - туберкулозен микобактерий, криптококи, хистоплазма, паразити
  • неинфекциозни причинители - лекарствени средства като нестероидни противовъзпалителни средства, малигнени заболявания, ревматологични и автоимунни заболявания

Фактори, способстващи за персистиране на инфекцията са намалени имунни механизми, недостатъчно добре третиран остър менингит, метастатични мозъчни инфекции.

Клиниката на хроничния менингит се характеризира с пролонгирана, неспецифична неврологична симптоматика. Пациентите се оплакват от продължително, тъпо главоболие или болки в областта на гръбначния стълб (в зависимост от локализацията на възпалението), адинамия, загуба на тегло, общо неразположение, намален физически капацитет, намалена концентрация, нощно изпотяване, субфебрилитет, скованост на врата, двойно виждане при засягане очния нерв, епилептиформени припадъци, парестезии по крайниците. Обикновено признаците на менинго-радикулерно дразнене са слабо набелязани, а на преден план излиза ликворният синдром.

Диагностиката на хроничното менингеално възпаление налага обстоен преглед от невролог и добре снета анамнеза - наличие на контакт с туберкулозно болен или туберкулозна инфекция в миналото, рисков полов контакт, пътуване в ендемични територии, употреба на рискови медикаменти. Ликворните промени включват плеоцитоза (увеличен брой клетки), наличие на причинителя, но липсата му не изключва диагнозата хроничен менингит, увеличен белтък, намалени захари и хлориди при бактериалните, микотичните и паразитните инфекции. В допълнение влизат образните изследвания - компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Серологичното изследване с полимеразно верижна реакция (PCR) или ELISA също спомагат за диагностиката.

Диференциална диагноза се прави предимно с пространствозаемащ процес - мозъчен тумор, киста и др.

Лечението на хроничен менингит е продължително - етиологично и симптоматично. В помощ на терапията влиза и рехабилитационните и физиотерапевтични мерки, общото укрепване на организма с поливитамини и добавки.

Прогнозата зависи от вида на причинителя, общото състояние на пациента, терапевтичните мероприятия, началото на самата терапия. Чести усложнения са формирането на мозъчни абсцеси и адхезии (сраствания).

4.0, 2 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Хроничен менингит МКБ G03.1

ВСИЧКИ

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО