Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Доброкачествени новообразувания Лейомиом на матката Лейомиом на матката, неуточнен

Лейомиом на матката, неуточнен МКБ D25.9

Лейомиом на матката, неуточнен МКБ D25.9 - изображение

Миомите на матката, означавани още като лейомиоми, фибромиоми и фиброид, са най-често срещаните доброкачествени тумори на таза, развиващи се най-често при жени между 30 и 50-годишна възраст и много рядко преди 20-годишна възраст, като тези тумори не се развиват преди пубертета.

Фибромиомите се развиват при около 25% от жените на възраст на 30 години и в близо 40% от жените след 40-годишна възраст.
Тези доброкачествени новообразувания се развиват по-често при жени, които са с наднормено тегло.

След като жена с миома достигне менопауза, тези тумори обикновено спират да растат и дори могат да изчезнат.

Лейомиом може да се развие и на друго място, където са налице гладкомускулни клетки.
В много редки случаи, ако туморът нарасне значително на големина и не може да остане ограничен до първоначалното си местоположение, той може да "инвазира" друг орган.

Фиброидите обикновено възникват като множество тумори, които обикновено растат много бавно. В някои случаи туморите могат да бъдат толкова малки, че не могат да се наблюдават с невъоръжено око. Понякога обаче пациентките могат да имат една миома, която е толкова голяма, че може да запълва цялата маточна кухина.

Хистологично, лейомиомите на матката са изградени от много гъсти, успоредно разположени мускулни влакна, образуващи снопчета. Обградени са от съединителна тъкан. Около миомата се образува капсула, която я отделя от мускулатурата на матката. Наличието на съединителна тъкан, обвиваща мускулните снопчета, дава основание тази хистологична структура да бъде наречена фибромиом или фиброид.

Въпреки че миомите на матката са често срещани, няма данни за точната причина и начина им на развитие.

За фибромиомите е характерно, че:

  • не се появяват преди пубертета, тъй като тялото не освобождава хормона естроген;
  • нарастват бързо по време на бременност, тъй като тялото произвежда допълнително количество естроген;
  • туморите се свиват и дори могат да изчезнат при навлизане в менопауза, тъй като тялото постепенно спира производството на естроген;
  • рядко се развиват след менопауза;

Въпреки че съществуват много данни за естроген-зависимото развитие на миомите, лабораторни изследвания, извършени при много жени с маточни лейомиоми, показват напълно нормални нива на хормона.

Проблемите, които миомите създават, зависят от местоположението им, поради което определянето на тяхното място на развитие е от изключително значение. От тази информация зависи и това какъв подход ще се избере при тяхното лечение.

В зависимост от мястото им на развитие миомите се разделят на няколко типа, като подробна информация за субмукозните, интрамуралните и субсерозните миоми ще намерите в съответните раздели:

В това МКБ D25.9 Лейомиом на матката, неуточнен се разглеждат следните доброкачествени маточни тумори:

  • интралигаментарна миома — този тип миоми се развиват между слоевете на широката маточна връзка (ligamentum latum uteri), представляваща лента от фиброзна съединителна тъкан, поддържаща матката в коремната кухина.
    Отстраняването на интралигаментарните миоми, без да се засегна важни органи или кръвоснабдяването на матката, е изключително трудно;
  • паразитна миома това е най-рядко срещаният вид миоми, които се наблюдават, когато туморът се прикрепи към друг орган, като например маточните тръби, мезентериума (дубликатура на перитонеума, прикрепена към коремната стена и обгръщаща част или цял коремен орган) или чревна бримка.
    По този начин миомата се снабдява с нов източник на кръв, което води до дегенерация на крачето на тумора и прекъсване на връзката между лейомиома и матката;

Миомите обикновено се откриват от лекаря по време на редовните гинекологични прегледи. Тези образувания най-често се откриват случайно, когато се прави преглед по друг повод, а в някои случаи не биват откривани, тъй като няма никаква симптоматика.
Ако големи миоми растат в близост до яйчниците, това може да затрудни или да направи невъзможно изследването на яйчниците.

Повечето лейомиоми, особено когато са малки, могат да бъдат асимптоматични. Симптомите зависят от мястото и размера на тумора.

При наличие на симптоми, най-често се наблюдават:

  • силни и продължителни маточни кръвотечения;
  • тежки или болезнени менструални периоди;
  • коремен дискомфорт или подуване на корема;
  • болезнена дефекация;
  • болки в гърба;
  • често уриниране или ретенция (задръжка) на урината;
  • в някои случаи се наблюдава безплодие;

По време на бременността миомите могат да са причина за:

  1. спонтанен аборт;
  2. кървене;
  3. преждевременно раждане;
  4. промяна в положението на плода;

Докато чрез бимануално изследване (преглед на пациентката посредством ръцете на лекаря) може да се установи само наличието на големи миоми, гинекологичната ехография се е утвърдила като стандартен метод за оценка на маточните миоми.
При сонография миомите се визуализират като фокални (огнищни) маси с хетерогенна (нееднородна) структура, определят се тяхното местоположение и размери.

Друг метод за изследване е магнитният резонанс (MRI), чрез който установяват размера и местоположението на маточните миоми.

Други методи за образна диагностика, които могат да бъдат полезни при оценката на маточните лейомиоми, са хистеросалпингография и сонохистерография.

Повечето миоми не се нуждаят от лечение, освен ако не причиняват симптоми.

След менопаузата миомният възел най-често се свива и не води до други проблеми.

Лейомиом на матката, неуточнен може да бъде лекуван чрез:

  • медикаменти за овладяване на симптомите;
  • лекарства с цел свиване на туморите;
  • високоинтензивен фокусиран ултразвук (FUS, HIFU);
  • миомектомия (хирургично премахване само на миома) или радиофреквентна аблация;
  • хистеректомия (оперативно отстраняване на матката);
  • емболизация на маточната артерия;

Допълнителна информация за причините за възникване, симптомите, методите за изследване и лечение на миомите ще намерите при:

4.3, 4 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО