Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Новообразувания in situ Карцином in situ на шийката на матката Карцином in situ на ендоцервикс

Карцином in situ на ендоцервикс МКБ D06.0

Карцином in situ на ендоцервикс МКБ D06.0 - изображение

Маточната шийка (цервикс) е една от частите на женската репродуктивна система и се намира между матката и влагалището (вагината). Шийката е с дължина между 2 и 3 см и има централен канал и вътрешен и външен отвор. Ендоцервиксът (цервикален канал) е частта от маточната шийка, която свързва маточната кухина (чрез вътрешния отвор на матката) и влагалището (чрез външния отвор).

Вътрешната повърхност на ендоцервикса е покрита от цилиндрични епителни клетки.

Към това МКБ D06.0 Карцином in situ на ендоцервикс спадат следните преканцерозни (предракови) състояния: ендоцервикална жлезиста дисплазия и аденокарцином in situ.

Ендоцервикална жлезиста дисплазия:

Това състояние може да се причисли към нетипичните ендоцервикални лезии (увреждания), чиито хистологични характеристики са недостатъчни за диагностициране на ендоцервикален аденокарцином in situ. Ендоцервикалната жлезиста дисплазия не е добре определено образувание и затова клиничното значение на лезиите, диагностицирани като такава дисплазия и това дали те наистина представляват прекурсор за ендоцервикална неоплазия (новообразувание), остава несигурно.

Въпреки това, използването на тази диагностична терминология с обяснителен характер може да бъде полезно, например при определянето на биопсия от цервикса, която показва някои атипични характеристики на жлезите, за да се осигури по-нататъшно клинично оценяване и правилното клинично проследяване на пациента.

Второто преканцерозно състояние, разглеждано в МКБ D06.0 Карцином in situ на ендоцервикс, е:

Аденокарцином in situ, ендоцервикален тип:

Аденокарциномът in situ (AIS) е лезията, която е предшественик на инвазивния ендоцервикален аденокарцином. Развитието на AIS се провокира от човешкия папилома вирус (HPV) и основно от онкогенен HPV тип 18.

При хистологичното изследване, AIS се отличава с наличието на атипични жлезисти клетки, които заместват нормалната жлезиста лигавица на ендоцервикса, като се запазва нормалната му лобуларна архитектура.

Обикновено има рязко разграничаване между доброкачествени и злокачествени жлезисти клетки. Диагностичните особености включват ядрена стратификация (разслояване), загуба на нормалната ядрена полярност, увеличен размер на клетъчното ядро, хиперхромазия (интензивно ядрено оцветяване), променена хроматинова (хроматинът изгражда хромозомите) структура, митотична активност (митозата е вид клетъчно делене) и апоптоза (програмирана клетъчна смърт).
Някои атипични жлезисти лезии не отговарят на диагностичните критерии за аденокарцином in situ и могат да бъдат диагностицирани като жлезиста дисплазия.

AIS трябва да се разграничава от наподобяващите го доброкачествени състояния, които включват тубарна (на маточните тръби) метаплазия (метаплазия е способността на едни тъкани да се превръщат в тъкани от друг вид, сходен на изходния), ендометриоза (заболяване, при което тъкан от вътрешната обвивка на матката - ендометриум - се открива извън матката, най-често в други органи в областта на таза) и реактивни промени (начални клетъчни промени).

Тубарната метаплазия се характеризира с реснички и вмъкнати клетки и обикновено не проявява митотична активност.

Ендометриозата може да имитира AIS, защото показва стратифицирани удължени ядра и митотична дейност, но наличието на ендометриален тип строма (опорна структура на даден орган) и хемосидерин (резервна форма на желязото в организма) трябва да помогне в поставяне на правилната диагноза.

Що се отнася до жлезите с реактивни промени, те обикновено не са митотично активни, често имат нестратифицирани ядра с нуклеоли (ядърца, част от ядрото на клетката) и преходът между реактивна лигавица и нормална лигавица обикновено е постепенен, без рязко разграничаване.

Когато диагнозата е трудна, може да се извърши имунохистохимия, като аденокарциномът in situ обикновено е положителен за карциноембрионален антиген (СЕА), тумор-супресорен протеин p16 (силно и дифузно ядрено и цитоплазмено оцветяване) и антиген ki67 (клетъчен маркер за пролиферация (увеличаване на броя клетки)). Тубарната метаплазия и ендометриозата може да бъдат положителни за p16, докато AIS е силно положителен, с ядрено и цитоплазмено оцветяване.

При пациентки, които желаят да запазят своята плодовитост, се препоръчва консервативна хирургична ексцизия (изрязване) на аденокарцином in situ чрез LEEP-процедура или конизация.

LEEP (Loop Electrosurgical Excision Procedure) - специална метална бримка, по която протича електрически ток и се премахват изменените клетки. Конизация - изрязване на част от засегнатата тъкан под формата на конус.

При операцията трябва да бъдат постигнати чисти резекционни линии, за да се намалят рисковете от остатъчни AIS или инвазивен карцином.

Необходимо е внимателно проследяване на пациента, дори ако са постигнати чисти линии при резекцията, тъй като аденокарциномът in situ може да бъде мултифокален (група отделни тумори се развиват независимо един от друг, но не са се отделили от основния тумор, като при метастаза) и да рецидивира.

Периферното участие на AIS в над 50% от пробите, взети при LEEP или конизация, е значителен прогностичен фактор за остатъчно/рецидивиращо заболяване.

3.3, 11 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО