Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Новообразувания in situ Карцином in situ на кожата Карцином in situ на кожата на долен крайник, включително тазобедрената област

Карцином in situ на кожата на долен крайник, включително тазобедрената област МКБ D04.7

Карцином in situ на кожата на долен крайник, включително тазобедрената област МКБ D04.7 - изображение

Немеланомните злокачествени образувания на кожата са най-често срещаните злокачествени новообразувания при бялата раса.
Терминът немеланомни ракови заболявания теоретично може да се използва за всички видове кожни карциноми, с изключение на меланом, но най-често се използва за означаване на двата основни вида рак на кожата — базалноклетъчен карцином (ВСС) и неговата неинвазивна форма — повърхностен базалноклетъчен карцином — и плоскоклетъчен (сквамозен) карцином (предшестващата му форма се нарича плоскоклетъчен карцином in situ). На тези две форми се падат повече от 95% от всички немеланомни ракови заболявания, като проучванията показват, че честотата на кожните ракови заболявания се е увеличила през последните няколко десетилетия.
Това най-вероятно се дължи на:

  • увеличеното време, което се прекарва на слънце;
  • интензивното излагане на ултравиолетови лъчи;
  • застаряването на населението;
  • по-голяма информираност на пациентите относно раковите заболявания;

Факторите, които могат да повишат риска за развитие на карцином in situ на кожата на долен крайник, включително тазобедрената област, са:

  • светла кожа — всеки човек, независимо от цвета на кожата, може да развие карцином in situ. Въпреки това, наличието на по-малко количество пигмент (меланин) в кожата намалява защитата й срещу вредните ултравиолетови лъчи.
    Хората с руса или червена коса и светли очи, при които лесно се появяват лунички, е много по-вероятно да развият немеланомно раково заболяване, отколкото индивидите с по-тъмна кожа;
  • прекомерно излагане на слънчева светлина — продължителното излагане на ултравиолетова (UV) светлина увеличава риска за развитието на карцином in situ на кожата на долен крайник, включително тазобедрената област;
  • продължително излагане на изкуствена ултравиолетова светлина — хората, които използват солариуми са с повишен риск за развитие на кожни неоплазми;
  • минала анамнеза за слънчеви изгаряния — когато е имало едно или повече слънчеви изгаряния с образуване на мехури (II степен изгаряне) през детството или юношеството, рискът за развитие на кожен карцином ин ситу с напредване на възрастта се увеличава значително.
    Слънчевите изгаряния в зряла възраст също са рисков фактор;
  • анамнеза за предракови заболявания на кожата — наличието на такива кожни лезии (например актинична кератоза) увеличават риска за възникването на карцином in situ;
  • отслабена имунна система — хората с такъв проблем са с повишен риск за развитие на кожен карцином. Към тази група спадат пациентите, болни от левкемия или лимфом и тези, които приемат медикаменти, потискащи имунната система (например след органна трансплантация);
  • рядко срещано генетично заболяване — хората с пигментна ксеродерма (Xeroderma pigmentosum), водеща до изключително голяма чувствителност към слънчева светлина, са със значително повишен риск за развитието на карцином ин ситу;

Плоскоклетъчният карцином in situ на кожата, означаван още и като болест на Боуен (Bowen's disease), се среща при около 25% от случаите, като той се развива от тънките и плоски клетки, които изграждат външния слой на кожата (епидермис). Тези видоизменени клетки са разположени само в епидермиса и не се разпространяват извън него.

Болестта на Bowen се среща по-често при жени, отколкото при мъже, като по-често се засягат хората около 60-годишна възраст.

Плоскоклетъчният карцином in situ обикновено не е опасен за живота, но ако не се лекува навреме, може да се трансформира в инвазивен карцином, който може да нарасне и да засегне и други части на тялото, което може да доведе до сериозни усложнения.

Тъй като тази форма на рак най-често е резултат от продължително излагане на ултравиолетова (UV) радиация, избягването на този вид светлина спомага за намаляването на риска от развитие на болест на Боуен или други форми на кожен рак.

Най-често сквамозният карцином in situ се представя като еритематозно (зачервено) петно с неправилна форма, което е с тенденция да се покрие с коричка или люспи. Понякога по лезията (поражението) могат да се появят пукнатини или да се разязви и да започне да кърви.
Лезиите имат диаметър от няколко милиметра, но може бавно да нарасне и да достигне до няколко сантиметра.

Понякога, в началните етапи, плоскоклетъчният карцином in situ на кожата на долен крайник, включително тазобедрената област може да бъде объркан с други кожни заболявания като трихофития, псориазис или дискоидна (нумуларна) екзема, като при тях се наблюдават същите изменения като при карцином in situ в областта на долния крайник.
Ако лезия започне да улцерира (разязвява), да кърви или започнат да се появяват малки неравности по нея
, това може да е знак, че е започнала трансформация към инвазивен карцином, което налага консултация с лекар.

Повечето хора имат по една специфична за заболяването лезия, но в някои от случаите може да се наблюдава и повече от едно поражение по едно и също време.

Повърхностните базалноклетъчни карциноми съставляват 10-15% от всички базалноклетъчни карциноми и се срещат основно при по-младите индивиди.

Базалноклетъчният карцином in situ най-често се проявява във вид на множествени розови или червени люспести плаки с неправилна форма, които са ясно ограничени и са същите на вид като при екзема. Често се наблюдава и тънка, надигната граница около лезията, която има перлен цвят. Лезиите при някои от хората кървят или се разязвяват лесно.
При някои от случаите е възможно нодуларен (възловиден) базалноклетъчен карцином да се развие в границите на повърхностен ВСС.

От хистологична гледна точка повърхностният базалноклетъчен карцином е съставен от малки островчета (гнезда) от базалоидни туморни клетки, които ясно се отграничават от нормалния епител, намират се в близък контакт с папиларната дерма (stratum papillare), но без да е налице инвазия. Клетъчните гнезда са заобиколени от тънки нишки от фиброзна съединителна тъкан с лимфоцитни инфилтрати и кръвоносни съдове с тънки стени.
Повърхностният базалноклетъчен карцином на кожата на долния крайник нараства бавно, поради което пациентите търсят помощ от лекар късно.

Подробна информация за хистологичните особености, методите за изследване и лечение при плоскоклетъчните и базалноклетъчните карциноми in situ ще намерите при:

От особено значение за намаляването на случаите на карцином in situ на кожата на долен крайник, включително тазобедрената област е правилната профилактика, която включва:

  • ограничаване излагането на слънце през летните месеци (или целогодишно в страните, разположени около екватора). Това включва оставане на сянка или в закрити помещения в интервала 11:00-16:00, доколкото е възможно;
  •  използването на подходящо облекло, ограничаващо достъпа на слънце до кожата;
  • прилагането на слънцезащитен крем със SPF поне 15 (SPF = слънцезащитен фактор, Sun Protection Factor), който осигурява добра защита срещу ултравиолетовите А лъчи.
    SPF 30 се използва при деца или при хора с много бледа кожа.
3.8, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО