Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Новообразувания in situ Карцином in situ на кожата Карцином in situ на кожата на окосмената част на главата и шията

Карцином in situ на кожата на окосмената част на главата и шията МКБ D04.4

Карцином in situ на кожата на окосмената част на главата и шията МКБ D04.4 - изображение

Злокачествените образувания на кожата са най-често срещаните ракови заболявания, като според Американското онкологично дружество честота на новодиагностицираните случаи в САЩ за една година достига 1 милион.
Двете най-често срещани неинвазивни ракови заболявания, засягащи кожата на окосмената част на главата и шията са сквамозен карцином in situ и базалноклетъчен карцином in situ, които се означават като немеланомни злокачествени образувания на кожата.

Плоскоклетъчният карцином, заедно с неговата предшестваща формаплоскоклетъчен карцином in situ (означаван още и като болест на Боуен, Bowen's disease) — е второто най-често срещано кожно злокачествено заболяване. Годишната честота на този тип кожни карциноми е между 200 000 и 300 000 случаи, като съставляват около 20% от всички немеланомни ракови заболявания.

Откритите за слънчевите лъчи части на тялото са с най-голяма опасност за развитие на болест на Боуен, като това се отнася особено за кожата на окосмената част на главата и шията.

Честота на това заболяване се увеличава постоянно, което най-вероятно се дължи на:

  • увеличеното време, което се прекарва на слънце;
  • увреждането на озоновия слой;
  • промяната в стила на обличане, което води до по-продължително излагане на слънчеви лъчи;

Плоскоклетъчният карцином in situ засяга основно хората от бялата раса, които имат:

  1. по-светла кожа;
  2. сини очи;
  3. руса или червена коса, както и тези, при които лесно се появяват лунички при излагане на слънце;

По-голямата част от пациентите са мъже, а средната възраст на възникване на заболяването е 66 години.

Най-голямо значение в патогенезата на плоскоклетъчния карцином in situ на кожата на окосмената част на главата и шията има ултравиолетовата (UV) светлина. Въпреки че слънчевата светлина включва няколко вида лъчи с различна дължина на вълната, ултравиолетови лъчи тип А (UVA) и В (UVB) са най-вредни за кожата.
UVB лъчите (200-320 нанометра) са по-канцерогенни от UVA лъчите, въпреки че и двете могат да доведат до злокачествено заболяване, като честотата се увеличава с възрастта и прекараното време на слънце.

Излагането на ултравиолетова светлина води до образуването на пиримидинов димер, което води до възникване на точкова мутация в ДНК и последващо туморообразуване.
Ултравиолетовите лъчи водят и до увреждане на ДНК-репарационните (възстановителните) механизми. В туморогенезата (туморообразуването) роля има и тумор-супресорния ген р53.

Ултравиолетовото въздействие може да промени генната активност в кератиноцитите, което позволява на генетично изменените клетки да избегнат апоптоза (програмирана клетъчна смърт).
Освен това, лъчите от ултравиолетовия спектър действат като имуносупресор в кожата и допълнително намаляват нормалната защита срещу злокачествени заболявания.

При някои вродени заболявания, например пигментна ксеродерма (Xeroderma pigmentosum) и околокожен албинизъм, е увеличена честотата на злокачествените кожни заболявания, като при пигментната ксеродерма рискът за развитие на спиноцелуларен (плоскоклетъчен) карцином in situ е много по-висок.

Пациентите, прекарали органна трансплантация, имат повишен риск (82 пъти) за развитие на кожен карцином in situ.
Има данни, че пациентите, претърпели бъбречна трансплантация, са с 18-36 пъти по-висок риск за развитие на болест на Bowen.
При пациенти с хронична лимфоцитна левкемия също има повишена опасност за развитие на болест на Боуен.

В развитието на плоскоклетъчните карциноми ин ситу роля имат и някои вирусни заболявания, като основно значение има човешкия папилома вирус (HPV).

Други рискови фактори включват експозицията на арсен и въглищно-катранени продукти.

Базалноклетъчният карцином и неговата предшестваща форма — базалноклетъчен карцином in situе най-често срещания карцином на кожата на окосмената част на главата и шията.

Базалноклетъчният карцином съставлява приблизително 75% от всички немеланомни кожни карциноми.

Базалноклетъчен карцином in situ (означаван и като повърхностен базалноклетъчен карцином) се развива по-често при възрастни пациенти, особено при тези, които са се излагали по-често и по-интензивно на слънчева светлина през живота си, като честотата на случаите се увеличава с възрастта. Повече от 90% от базалноклетъчните карциноми in situ на кожата на окосмената част на главата и шията са открити при пациенти на и след 60-годишна възраст.

И тук, както при плоскоклетъчния карцином in situ, основна роля има слънчевата (ултравиолетовата) светлина, а също и географското местоположение. Така например при хората с по-тъмно пигментирана кожа честотата на повърхностните базалноклетъчни карциноми е по-ниска, което се дължи на защитния ефект на меланина (пигмент в кожата).
Най-често повърхностен базалноклетъчен карцином възниква по откритите части на тялото, които са пряко изложени на действието на слънчевата светлина, което включва и кожата на главата и шията.

Базалноклетъчните карциноми in situ се срещат много по-често при мъже, отколкото при жени, като причина за това е, че голяма част от мъжете имат професии на открито, което е свързано със значително излагане на слънчева светлина.
В последните години обаче се увеличава и честотата при жените, което е свързано с променящите се модни тенденции в начините на обличане и времето, прекарано на открито.

При пациенти с базалноклетъчни карциноми in situ е възможна появата на множество първични тумори синхронно (развиващи се по едно и също време) или по различно време.

Повече информация за хистологичните особености, методите за диагностика и лечение на плоскоклетъчния карцином in situ и повърхностния базалноклетъчен карцином ще намерите при:

3.8, 4 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО