Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Новообразувания in situ Меланом in situ Меланом in situ на ухо и външен слухов канал

Меланом in situ на ухо и външен слухов канал МКБ D03.2

Меланом in situ на ухо и външен слухов канал МКБ D03.2 - изображение

Меланом in situ представлява най-ранният етап от развитието на кожно новообразувание, наречено меланом и се означава като стадий 0 от развитието на този вид тумор.

При меланом in situ на ухо и външен слухов канал злокачествените клетки са все още ограничени до горните слоеве на кожата (епидермис) и не навлизат в подлежащите тъкани, тоест остават на мястото, на което са развили. Това е и причината тази форма на меланом да се означава като "in situ", което на латински означава "на място", тъй като няма доказателства за разпространение (метастази) на злокачествените клетки в лимфните възли или далечни участъци.
Това е и причината по-голяма част от авторите да означават меланомите in situ като преканцерозни (предракови) състояния.

Приблизително 20% от всички меланоми in stiu се развиват в областта на главата и шията, като 7-14% от тях се намират на хеликса и антехеликса (анатомични области на ушната мида), като периферните части на ухото се засягат по-често.

Меланом in situ на ухо и външен слухов канал се среща по-често при мъже (61.5-90.5%), както и при индивиди със светла кожа.
Това заболяване засяга всички възрастови групи, като изключение са само малките деца.
Средната възраст за развитие на заболяването е 50 години.

Интересен факт е, че лявото ухо се засяга по-често от дясното, като най-възприетата теория за това явление е асиметричното разпределение на ултравиолетовите (UV) лъчи в англосаксонските държави, в които движението на превозните средства е в лявата лента.

Когато се прави преценка на лезиите (пораженията), засягащи ухото, трябва да се вземат под внимание специфични анатомични особености.

Външното ухо е съставено от кожа, която покрива ушната мида и външния слухов канал, като и двете структури са изградени от еластичен хрущял.
Кожата е слабо кръвоснабдена и се захваща за надкостницата.

Епидермисът в областта на вдлъбнатата част на ушната мида се разполага върху много тънко подкожие, което от своя страна е здраво прикрепено към ушния хрущял.
При изпъкналата част на ушната мида се наблюдава по-дебело подкожие, с наличие на по-голямо количество подкожна мазнина, поради което се е налице известна отпуснатост на кожата в тази зона.

Друга характерна анатомична особеност е големият брой холокринни церуменални жлези в кожата на външния ушен канал, които произвеждат ушна кал и ако е налице обструкция от церумен (ушна кал), адекватна клинична оценка на външния слухов канал трябва да се направи само след почистване, тъй като може да е налице дерматоза, която е била "замаскирана".

Ушната мида е податлива към въздействието на факторите на външната среда, както и на травми. Поради своята открита локализация, ухото е особено лабилно към въздействието на ултравиолетови (UV) лъчи, а оттам и към развитието на преканцерозни и неопластични кожни заболявания.

Вниманието на пациента към външното ухо е голямо, тъй като има важна роля както в звуковъзприемането, така и от естетическа гледна точка.

Лентиго малигна (lentigo maligna) е бавно нарастващ, неинвазивен подвид на меланом in situ.
На тази лезия по принцип се отделя малко внимание, въпреки че рискът за трансформирането на lentigo maligna в лентиго малигна меланом (който има инвазивен характер) е 33-50%.

Първоначалната проява на лентиго малигна е във вид на неравномерно пигментирана макула с неправилни граници, която има кафяв до черен цвят и нараства бавно с течение на времето, като в някои случаи лезията може достигне до няколко сантиметра в диаметър.

Средство на избор при лечението на лентиго малигна е хирургичната ексцизия, тъй като при този метод, както и при Mohs микрографската хирургия се наблюдава най-ниска честота на рецидивиране (4.5%), а също така се постига най-добър контрол на резекционните ръбове, в сравнение с всички други описани форми на терапия.

Алтернативни на ексцизията методи на лечение са:

Честота на рецидивите при тези методи варира от 20 до 100% за 5-годишен период.

Рецидивирането след стандартните терапии се среща често, като причина за това е затруднената хистологична оценка поради голямото количество атипични меланоцити, които се срещат в участъците на кожата, подложени на дългогодишното вредно въздействие на слънцето.

Лентиго малигна се развива по-често при индивиди в напреднала възраст, поради което трябва да се имат предвид алтернативни форми на терапия, например лъчетерапия, тъй като при тези пациенти често са налице много големи лезии, поради което в тези случаи не може да се приложи реконструктивна хирургия.

Повече информация относно хистологичните особености, методите за изследване и лечение на меланом in situ и лентиго малигна ще намерите при:

4.0, 4 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО