Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Злокачествени новообразувания Злокачествени новообразувания с уточнена локализация, определени като първични или предполагаеми като първични, с изключение на лимфната, кръвотворната (хемопоетичната) и сродните им тъкани Злокачествени новообразувания на мъжките полови органи Злокачествено новообразувание на други и неуточнени части на мъжките полови органи Други уточнени части на мъжките полови органи

Други уточнени части на мъжките полови органи МКБ C63.7

Други уточнени части на мъжките полови органи МКБ C63.7 - изображение

Семенното мехурче (vesicula seminalis) представлява чифтен орган с жлезиста структура, локализиран по задно-долната стена на пикочния мехур. Горните краища на семенните мехурчета са покрити с перитонеум (коремница), медиално от тях се разполагат двата семепровода с техните ампули, а отдолу е простатната жлеза. Семенното мехурче завършва с тънък изходящ канал - ductus excretorius, който се слива със семепровода и продължава в ductus ejaculatorius.

Стената на мехурчето е с подобен хистологичен строеж като този на семепровода. Лигавицата на този жлезист орган секретира една от съставките на семенната течност, богата на фруктоза. Tunica vaginalis testis е серозна обвивка на семенниците, произлизаща от коремницата при слизането им от коремната кухина. Съставена е от два слоя външен и вътрешен, между които се затваря тясно пространство, изпълнено със серозна течност. Под нивото на външния отвор на ингвиналния канал двата листа нормално са сраснали.

Подробна информация относно анатомичните особености на семенно мехурче може да прочетете при:

В рубриката "Други уточнени части на мъжките полови органи" се включват злокачествени новообразувания, възникващи от семенно мехурче (везикула семиналис) и туника вагиналис.

Първичните злокачествени новообразувания на семенно мехурче се срещат много рядко. По-често се наблюдава вторичното им въвличане в неопластичен процес при локализация на първичното огнище в съседните органи, предимно в простатна жлеза, пикочен мехур и дебело черво. Първичните малигноми на семенно мехурче са с епителен и мезенхимен произход, съответно карциноми (най-често аденокарцином) и саркоми.

Клиничната картина на туморите на семенно мехурче се определя от цитологичния строеж на тумора и клиничния стадии на заболяването. Нарастването на неоплазията над определен обем и прорастването й към съседните органи е причина за появата на оплаквания, свързани с микцията и дефекацията. Уринарните симптоми са чести. Изразяват се с дизурия, полакиурия, затруднено уриниране до пълна ретенция. Затруднява се дефекацията като може да настъпи хроничен запек. Когато туморът прораства към кръстцовите нервни стволове, болката става силна, постоянна и непоносима. В отделни случаи се отбелязват сексуални смущения - немотивирана еякулация с хемоспермия.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на семенно мехурче се поставя с ректално туширане и палпаторно локално изследване на семенните мехурчета. Установява се неравност с плътна консистенция и слаба подвижност. С диагностична стойност е везикулографията, която показва дефект в изпълването или ампутация на семенното мехурче. Ехографията позволява да се отдиференцира туморът от емпием в мехурчето. Пункционната биопсия изяснява характера на туморния процес. Степента на разпространеност и отношението на тумора към съседните анатомични структури се визуализира посредством образни методи като КАТ, ЯМР, ПЕТ. Тези диагностични методи се използват, също така, за откриване на метастази в отдалечени органи.

Според препоръките на СЗО, поради рядкото разпространение на аденокарцинома на семенните мехурчета, тази диагноза се поставя единствено при наличие на сигурни макро- и микроскопски данни за локализацията на първичната лезия. Множество тумори, диагностицирани като рак на семенните мехурчета, в действителност възникват от простатната жлеза. При липса на доказателства за произхода на първичния неопластичен процес от семенните мехурчета, тумори, включващи както семенните мехурчета, така и простатната жлеза, следва да се разглежда като тумор на последната.

От злокачествените тумори на туника вагиналис най-честия патохистологичен вариант е малигнения мезотелиом. Малигномът е изключително рядък - представлява 0.3% до 5% от всички злокачествени мезотелиоми. При палпация на тестисите се обикновено се опипват туморни възли. В някои случаи тумора проникват в паренхима на тестисите, което води до диагностични трудности. Заболяването се доказва с хистологично изследване на биопсичен материал или по време на операция след експресно хистологично изследване.

Лечението на злокачествени новообразувани на други уточнени части на мъжките полови органи е предимно оперативно. Радикалната операция при злокачествени тумори на семенните мехурчета включва радикалната простатектомия, а при инфилтрация на туморния процес в пикочния мехур е необходимо оперативната интервенция да бъде цистектомия. При тези случаи прогнозата е лоша поради невъзможност да се извърши радикална оперативна интервенция. В тези случаи в съображение идва лъчелечението. Също така се препоръчва естрогенна терапия с естетична пулпектомия на функциониращия тестикуларен паренхим.

2.6, 8 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия