Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Злокачествени новообразувания Злокачествени новообразувания с уточнена локализация, определени като първични или предполагаеми като първични, с изключение на лимфната, кръвотворната (хемопоетичната) и сродните им тъкани Злокачествени новообразувания на мъжките полови органи Злокачествено новообразувание на други и неуточнени части на мъжките полови органи Семенна връв

Семенна връв МКБ C63.1

Семенна връв МКБ C63.1 - изображение

Семенната връв (funiculus spermaticus) се състои от семепровод (ductus deferens), разположен дорзално, a. et v. testicularis, plexus pampiniformis, a. et v. ductus deferentis, лимфни съдове и нерви. Тези анатомични структури осигуряват инервацията и кръвоснабдяването на тестиса, епидидима и семепровода. Обвивките на семенната връв са идентични с тези на семенника, като единствено липсва серозната обвивка, поради закърняване на processus vaginalis peritonei (по него тестисът слиза в коремната кухина) още при раждането.

Първичните тумори на семенна връв се диагностицират рядко. В медицинската литература са описани отделни случаи. Приблизително 85% от туморите, възникващи в тази област са доброкачествени, като най-често се откриват липоми. В 25% от случаите се касае за злокачествен неопластичен процес, който възниква по-често при млади мъже.

Най-често диагностицираните хистологични форми на злокачествено новообразувание на семенна връв са:

  • рабдомиосарком;
  • фибросарком;
  • липосарком;
  • лейомиосарком;
  • малигнен фиброзен хистиоцитом.

Според различни автори, при възрастни рабдомиосаркомът на семенна връв се открива 0,5-2,7% от случаите на малигнено заболяване в тази област, докато при деца този процент нараства до 15%.

Клинично един от първите симптоми на заболяването е появата на неболезнено уплътнение в ингвинална област, което в повечето случаи се открива от пациента. С нарастването на тумора се явяват болки в слабинна област, скротума, тестисите и долната част на гърба (поясна област). Характерът на туморния растеж се определя от хистологичната структура на новообразуванието. Злокачествените тумори проявяват склонност към бърз растеж и инфилтрация на околните тъкани. В голям процент от случаите при палпация се установява обем-заемащ процес с плътна консистенция и нодуларна (възловидна) повърхност. Палпируемото образование може да опипа по хода на семенната връв в ингвиналния канал и скротума, при което се слива с тестиса в туморен конгломерат. В подобни случаи, обикновено се диагностицира рак на тестисите. Злокачествените тумори на семенна връв се характеризират с бързо развитие на метастази, по-често по лимфогенен път.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на семенна връв се основава данни от разпита на болния, физикалния преглед, клинични и параклинични изследвания. В ранните стадии на заболяването трудно малигнените процеси се разграничава от трудно от други обем-заемащи процеси. За изясняване на диагнозата помага цитологичното изследване на биопсичен материал от тумора. При неясни случаи и невъзможност за поставяне на точна диагноза е показана оперативна интервенция, при която материал от тумора се изпраща за експресно хистологично изследване (гефрир).

За определяне степента на разпространение на неопластичния процес и наличие на близки и далечни метастази се извършват допълнителни изследвания, които включват: ехография, рентгенография по показания, екскреторна урография, кавография, компютърна томография, магнитен резонанс.

Терапевтичният подход при лечение на злокачествено новообразувание на семенна връв се определя от степента на разпространение и хистологичната характеристика на малигнения процес. Началното лечение включва радикална орхифуникулектомия с високо лигиране на семенната връв и широка ексцизия на околните мекотъканни структури в рамките на ингвиналния канал. Пациенти с недостатъчно резециран тумор, следва да бъдат подложени на втора оперативна интервенция с широк ингвинална ре-резекция.

Ретроперитонеална лимфаденектомия се препоръчва в случаите, при които има предоперативно доказани метастази в ретроперитонеалния лимфен басейн и като адювантен метод при рабдомиосаркоми, тъй като са с по-висока склонност за лимфно разпространение. Адювантните методи на лечение, като лъчетерапия и химиотерапия, са показали малка ефикасност, с изключение на лечението на пациенти с локален рецидив или рабдомиосаркоми с висок туморен грейдинг, както и пациенти на възраст под 12-15 години, при които туморът е чувствителен към лъчева и лекарствена терапия. Препоръчва се дългосрочно проследяване на оперираните пациенти, поради високата честота на рецидивите.

Резултатите от лечението и прогнозата на заболяването се определя главно стадия на заболяването и възрастта на пациента.

2.8, 9 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО