Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Злокачествени новообразувания Злокачествени новообразувания с уточнена локализация, определени като първични или предполагаеми като първични, с изключение на лимфната, кръвотворната (хемопоетичната) и сродните им тъкани Злокачествени новообразувания на мъжките полови органи Злокачествено новообразувание на тестиса

Злокачествено новообразувание на тестиса МКБ C62

Злокачествено новообразувание  на тестиса МКБ C62 - изображение

Тестисът (testis) представлява чифтен орган с цитогенна (в него се образуват сперматозоиди) и инкреторна функция (секретира тестостерон). Интраутробно са разположени в корема, от къде постепенно слизат надолу през ингвиналния канал и след раждането на детето се установяват трайно в скротума (мъдница). Тестисите притежават овална форма, размери при възрастните: 40-45 мм дължина, 20-30 мм дебелина и сагитален размер 25-35 мм. Левият тестис обикновено е малко по-голям от десния и стои по-ниско от него. Върху задния ръб на тестиса се разполага надсеменникът (epididymis).

Подробна информация относно анатомично устройство на тестиса може да прочетете при:

Злокачествено новообразувание на тестиса се срещат рядко. Най-често боледуват мъже между 20 и 40 годишна възраст.

Според данни на Националния институт по ракови заболявания на САЩ от 17 географски области, средната годишна заболеваемост от рак на тестисите за периода 2002-2006 е 5,4 на 100 000 души. У нас всяка година се диагностицират 100-150 нови случая.

Епидемиологични проучвания, публикувани между 1980 и 2002 г., показват ясна тенденция към увеличаване на честотата на раковите заболявания на тестиса в по-голямата част от индустриализираните страни в Северна Америка, Европа и Океания. Разлики в заболяемостта са наблюдавани между съседни страни (2,5/100 000 случаи във Финландия срещу 9,2/100 000 случаи в Дания), както и между регионите на една и съща страна (2.8-7.9/100 000 за територията на Франция). Не са наблюдавани значителни разлики в честотата и тенденциите сред етническите групи.

Етиологията на злокачествено новообразувание на тестиса е неизвестна, но съществуват редица конгенитални и придобити предразполагащи фактори:

  • гонадна дисгенезия;
  • ненормално разположен тестис - крипторхизмът (задържан тестис) се свързва с 20-40 пъти по-висока честота на заболеваемост от рак на тестиса;
  • нарушен хормонален баланс - смущения по оста хипоталаму-хипофиза-гонади и промени в нивото на половите хормони;
  • травма, при която има разрушаване на семенните каналчета;
  • хронична травма при някои професии;
  • атрофия на тестиса.

Злокачествените (малигнени) неоплазии на тестиса се делят на 2 основни групи:

  • герминативни тумори - 97%;
  • негерминативни - 3%.

Негерминативните тумори, макар и много редки, се представят от тумори на гонадната строма - лайдигов, сертолиев, смесен и гонадобластом.

Герминативните тумори се делят на семиномни и несеминоми тумори.

Семиномните се представят с три форми:

  • класически семином;
  • анапластичен семином;
  • сперматоцитарен семином.

Несеминомни тумори се подразделят на:

  • ембрионален карцином;
  • тератом;
  • хориокарцином;
  • смесени тумори;
  • интралубуларни или карцином.

Определянето на клиничния стадии на заболяването има основна роля в избора на терапевтичен подход.

TNM (tumor, nodus, metastasis) класификация на злокачествено новообразувание на тестиса:

1. T - първичен тумор:

  • T0 - не се доказва клинично първичен тумор;
  • T1 - тумор с малки размери, ограничен в тестиса без съдова или лимфна инвазия, или тумор инфилтриращ tunica albuginea без засягане на tunical vaginalis;
  • T2 - тумор, ограничен в тестиса със съдова или лимфна инвазия, или тумор, инфилтриращ tunica albuginea с ангажиране на tunica vaginalis;
  • T3 - туморът обхваща семенната връв с или без съдова/лимфна инвазия;
  • T4 - туморът обхваща скротума с или без съдова/лимфна инвазия.

2. N (nodulus) - лимфни възли:

  • Nx - не се установяват увеличени лимфни възли;
  • N0 - не се установяват лимфографски или КТ данни за метастази в регионални лимфни възли;
  • N1 - единични или множествени метастази в регионални лимфни възли с размери под 2 см;
  • N2 - единични или множествени метастази в регионални лимфни възли с размери над 2 см и под 5 см;
  • N3 - лимфни метастази с размери над 5 см.

3. M - далечни метастази:

  • M0 - не се установяват далечни метастази;
  • M1 - наличие на далечни метастази;
  • M1a - наличие на метастази в далечни лимфни възли или белодробни метастази;
  • M1b - наличие на метастази в други далечни органи.

Удобна за клиничната практика е следната класификация, отразяваща еволюцията на злокачествено новообразувание на тестиса:

  • I стадий - тумор разположен в тестиса;
  • IIA стадий - тумор с метастази в ретроперитонеума до 2 см;
  • IIB стадий - тумор с метастази в ретроперитонеума от 2-5 см;
  • IIC стадий - тумор с метастази в ретроперитонеума над 5 см;
  • III стадий - метастази извън ретроперитонеума - бял дроб, черен дроб, мозък, бъбреци и т.н.

Клиничната картина в началото на туморното заболяване в твърде оскъдна. При голяма част от болните първия симптом е увеличаване обема на тестиса. То настъпва без видима причина и при опипване се установява грапавина (възловидност), която обикновено е неболезнена. В някои случаи тестисът става твърд. Болката в тестиса е по-рядко срещаш се симптом и се явява в случаите, когато са се увеличили неговите размери или когато туморът прораства в околната тъкан. Заболяването може да се придружи от симптоматично хидроцеле или хематоцеле.

При безсимтомно протичане на туморния процес в първичното огнище понякога е налице поява на гинекомастия. Тя възниква в резултат на неравномерна секреция на андрогени и естрогени и повишаване на хорионгонадотропния хормон.

Симптомите характерни за метастази са главно болки в поясната област, в подребрията и около пъпа. Много често в тези области се опипват туморни образувания, изхождащи от парааорталната лимфна верига. В някои случаи е възможно заболяването да започне като бъбречна колика.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на тестиса се поставя въз основа на: разпита на болния (анамнеза), физикалното изследване на болния (палпация), ехография, рентгено-контрастни изследвания, изследване на туморни маркери. За поставяне на точна диагноза, а по-късно и за контрол на лечението има повишаването на човешкия хорионгонадотропин и алфа-фетопротеин при несеминомните тумори, докато при чистите семиноми и доброкачествените тумори тези маркери остават непроменени. Рентгено-контрастните изследвания включват венозна урография, лимфография. КАТ (компютърна аксиална томография) замества в голяма степен лимфографията, тъй като методът е неинвазивен, с висока степен на достоверност и визуализира близки и далечни метастази.

Лечението на злокачествено новообразувание на тестиса е комплексно и включва:

1. Оперативно лечение - отстраняване на засегнатия тестис и последваща лимфна дисекция на парааорталните лимфни възли.

2. Лъчелечение - основен метод на лечение на семиномните и някои несеминомни тумори. Предхожда от химиотерапия.

3. Химиотерапия - основен адювантен метод на лечение след оперативното премахване на засегнатия от тумора тестис. Прилагат се следните химиотерапевтици - цисплатина, винбластин, циклофосфамид.

Прогнозата при туморите на тестисите значително се подобри през последните години. Това се дължи на химиотерапията и радикалното оперативно лечение. Посредством тях преживяемостта над 5 години е над 95 %, независимост вида и стадия на заболяването.

Подробна информация за злокачествените тумори на недесцендирал и десцендирал тестис може да прочетете при:

3.5, 8 гласа

ВИДОВЕ Злокачествено новообразувание на тестиса МКБ C62

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Злокачествено новообразувание на тестиса МКБ C62

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Злокачествено новообразувание на тестиса МКБ C62

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО