Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Злокачествени новообразувания Злокачествени новообразувания с уточнена локализация, определени като първични или предполагаеми като първични, с изключение на лимфната, кръвотворната (хемопоетичната) и сродните им тъкани Злокачествени новообразувания на мъжките полови органи Злокачествено новообразувание на пениса Тяло на пениса

Тяло на пениса МКБ C60.2

Тяло на пениса МКБ C60.2 - изображение

Тялото на пениса е изградено от две пещеристи тела (corpora cavernosa) и разположено под тях спонгиозно тяло (corpus spongiosum), в което се разполага предния участък на пикочния канал (uretra) при мъжа. При сексуален стимул кавернозните тела на пениса се изпълват с кръв и пениса увеличава своя размер, при което настъпва ерекция.

Подробна информация относно анатомичното устройство на пениса може да прочетете при:

Злокачествените новообразувания на тяло на пениса представляват рядко срещани първични мезенхимни тумори. Злокачествените мезенхимни тумори съставляват по-малко от 5% от неоплазиите, които ангажират този орган. Те могат да възникнат от корпус кавернозум, съединителната тъкан, нервите или съдовете на пениса.

Етиологията на мезенхимните тумори на мъжкия полов член остава неуточнена.

Патоморфологично се откриват следните малигнени мекотъканни новообразувания на тяло на пениса:

  • лейомиосарком;
  • ангиосарком;
  • сарком на Kaposi;
  • фибросарком;
  • злокачествен шваном;
  • епителоиден сарком;
  • злокачествен влакнест хистиоцитом;
  • остеосарком.

Лейомиосаркомът е вторият по честота сарком на пениса след саркома на Капоши, който засяга предимно ХИВ-позитивни мъже.

Лейомиосаркомите на мъжки полов член се срещат най-често във възрастта между 50 и 70 години. През 2004 г. са диагностицирани 15 случая, като възрастта на заболелите е между 43 и 62 години. Най-честата локализация на туморите е в областта на тялото на пениса.

Саркомите на пениса се класифицират като повърхностни или дълбоко локализирани, в зависимост от тъканите, от които произлизат. Повърхностно разположените лейомиосаркоми вероятно произхождат от гладкомускулни влакна на главичката на пениса или от дермата на тялото на пениса. Повърхностните неоплазии, в повечето случаи, показват слаба тенденция към разпространение в отдалечи от първичното туморно огнище тъкани. Лейомиосаркомите с дълбока локализация възникват от гладкомускулните влакна на корпус кавернозум и спонгиозното тяло на пениса показват тенденция към по-ранно метастазиране.

Клинична картината картина при повърхностните лейомиосаркоми се характеризира с поява на бавно растящи подкожни възелчета, причиняващи дискомфорт и болка. Дълбоките тумори на тяло на пениса се презентират като големи, бързо растящи маси с твърда консистенция, които често ангажират уретрата. Симптомите на заболяването включват поява на подкожна туморна маса, увеличение размера на пениса, дискомфорт, болка, приапизъм, затруднено отделяне или задръжка на урина.

Далечни метастази се срещат най-често в черния дроб, белите дробове и мозъка. Симптомите на метастатичното заболяване се определят от органа, в който се развива вторичния тумор.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на тяло на пениса се основава на анамнестични данни, клиничния преглед и хистологична верификация на тумора. Лабораторните резултати не показват специфични промени. За целите на диагнозата се извършват следните диагностични процедури:

  • биопсия и хистологични изследване;
  • имунохистохимичен анализ;
  • компютърна томография на таза;
  • ядрено-магнитен резонанс на половите органи;
  • лимфосцинтиграфия на сентинелни лимфни възли;
  • радиографията на бял дроб и ултразвуковото изследване коремни органи.

Основният метод на лечение на лейомиосаркома на тяло на пениса е хирургична резекция на тумора. Извършва се парциална или тотална пенектомия с билатерална ингвинална лимфаденектомия и дефинитивна перинеална уретростомия. Радикалната оперативна интервенция с негативни резекционни ръбове представлява лечение, предоставящо най-добри резултати. Локалните рецидиви при саркомите са често срещани. Тоталната ампутация на пениса би следвало да се обмисли дори и при повърхностни тумори, за да се избегне възможността за местен рецидив.

След оперативното лечение се назначават адювантни курсове химиотерапия и радиотерапия.

Прогнозата на дълбоко разположените лейомиосаркоми обикновено е лоша. Прогностични фактори представляват: размерът на лезията (по-голяма или по-малка от 5 см) при поставяне на диагноза, експанзия (повърхностно или дълбоко разположен), наличие или липса на метастази, пълната резекция на малигнома.

2.8, 5 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО