Вирусни инфекции, характеризиращи се с увреждания на кожата и лигавиците МКБ B00-B09

Вирусни инфекции, характеризиращи се с увреждания на кожата и лигавиците МКБ B00-B09 - изображение

Рубриката вирусни инфекции, характеризиращи се с увреждания на кожата и лигавиците, включва едни от най-често срещаните в клиничната практика инфекции с вирусна етиология, протичащи със специфичен обрив по кожата и/или лигавиците.

Многообразието от вирусните агенти е причина за широката палитра от заболявания, проявяващи се с различни по тежест общи прояви и кожни и лигавични увреждания.

Инфекциите показват повсеместно разпространение, като някои от тях показват ендемичен характер в различни географски райони.

Засягат се всички възрасти, като изложени на по-висок риск са кърмачетата, ранната детска и юношеска възраст, поради особености в имунната система. По-често някои от инфекциите се наблюдават при лица с нарушения в имунитета, обикновено в резултат от тежко системно заболяване, злокачествени новообразувания, друга инфекция (туберкулоза, ХИВ), след продължително лечение с кортикостероиди, след химиотерапия, големи хирургични интервенции и други.

Честотата на вирусните инфекции в различните географски ширини показва вариабилни нива, като не се описват съществени различия между представителите на двата пола, както и по отношение на расова и етническа принадлежност.

Заразяването се осъществява по различни механизми, като най-често се описват следните:

  • въздушно-капков механизъм: характерен за така наречените респираторни инфекции, като заразяването се осъществява при говор, кихане и кашляне, като етиологичните агенти се отделят със секретите на горните дихателни пътища и проникват през лигавиците на респираторния тракт на възприемчивите лица
  • контактен път: при директен (със заразен човек) или индиректен, непряк (с предмети и повърхности, контаминирани с вирусните агенти) контакт
  • алиментарен път: наблюдава се по-рядко, като агентите проникват с хранителните продукти или замърсена вода, като благоприятстващ фактор са ниската лична и обществена хигиена
  • полов път: характерен е за някои от обривните вирусни инфекции, засягащи половите лигавици, с причинители главно херпесните вируси

След проникване на вирусите в организма на възприемчивите лица е необходим определен инкубационен период, характеризиращ времето за развитие и размножаване на причинителите до изявата на първите клинични симптоми. При отделните вирусни инфекции инкубационният период може да варира в широки граници, от няколко дни до няколко седмици, като най-често е в рамките на една до три седмици.

При част от инфекциите е възможно първоначално развитие на неспецифични продромални прояви, продължаващи няколко дни и предшестващи същинските прояви на болестта.

Обикновено продромалните прояви се описват два до три дни преди появата на обрива и включват леко повишение на телесната температура, мускулна слабост, общо неразположение, намален апетит, главоболие и други.

Съществените клинични прояви се различават в зависимост от конкретния вирусен причинител. Групата вирусни инфекции, характеризиращи се с увреждания на кожата и лигавиците, включва следните заболявания:

Най-чести причинители са вирусите от типа херпеси симплекс вирус тип 1 и херпес симплекс вируси тип 2, като характерно за вторите е развитието на генитален херпес.

Характерен обрив при херпес симплекс инфекцияИнфекцията протича под различни форми в зависимост от етиологичния агент, общия здравословен статус на болния, засегнатите структури и други, като се различават херпесна екзема, везикуларен дерматит, гингивостоматит, фаринготонзилит, увреждане на нервната система (менингит, енцефалит), засягане на очите (ирит, конюнктивит, кератит, увеит и други). Възможно е генерализиране на инфекция, развитие на вторична бактериална или гъбична инфекция.

Етиологичната терапия (насочена към конкретния причинител) включва приложение на ацикловир или валацикловир (представляват антивирусни лекарства), локално, перорално или парентерално и симптоматично лечение.

Заболяването е известно още и като едра шарка, а специфичен причинител е Varicella-zoster virus със засягане предимно на детската възраст.

Обрив при варицелаЗаболяването показва доброкачествен ход, освен при имунокомпрометирани лица, деца над 15 години и заразяване през бременността. Освен неспецифичните, общи прояви се наблюдава развитие на обрив с характерна еволюция.

Обривът преминава от макуло-папулозен през везикулозен (малки мехурчета с бистро съдържимо), пустулозен (мехурчета с гнойно съдържимо) и формиране на крусти (корички).

Възможните усложнения включват засягане на дихателната система (варицела с пневмония), нервната система (менингит, енцефалит) и други (засягане на очите, опорно-двигателния апарат, храносмилателната система).

Лечението обикновено е симптоматично, при определени пациенти се прилагат и антивирусни лекарства.

Varicella-zoster virus показва способност за запазване в латентно състояние в нервните ганглии и при определени условия (спад в имунитета) се реактивира, водейки до характерни прояви.

Развива се типичен обрив по хода на дерматомите на интеркосталните нерви (в областта на междуребрията, едностранно), различни клонове на n. trigeminus.

Кожните лезии са представени от силно болезнени везикули, разположени върху зачервена основа, с тенденция към сливане в плаки с по-големи размери. Лезиите постепенно преминават с формиране на крусти и кафеникава пигментация, често с цикатрикси (белези).

Силно болезненият обрив и типичният му вид са причина за лесно диагностициране състоянието, като възможните усложнения в хода на инфекцията включват най-често увреждане на нервната система (енцефалит, менингит, постхерпесна невралгия, постхерпесен ганглионит), увреждания на очните структури, дисеминиране на процеса.

В терапевтичния план се включват антивирусни лекарства, аналгетици (обезболяващи), каламинов лосион, витамин В12 и други.

Характерен обрив при херпес зостер

Благодарение на въвеждането на задължителната имунопрофилактика след създаването на ваксината срещу вариола заболяването се счита за ликвидирано.

Причинител е вариолният вирус, като в близкото минало инфекцията е била причина за възникването на големи епидемии, отнемайки живота на стотици хиляди хора. Отличава се с драматично протичане, обрив по цялото тяло и развитие на различни по тежест усложнения.

Маймунската вариола или monckeypox се причинява от вирус, изолиран лабораторно за първи път от маймуни, като боледуват често и различни гризачи, прерийни кучета и други, участващи активно в епидемиологичния процес.

Болестта протича с общи прояви, ставни и мускулни болки, увеличаване на лимфните възли и оскъден, наподобяващ на вариола обрив. Възможни са различни усложнения, но като цяло заболяването показва относително доброкачествено протичане, като терапията е предимно симптоматична.

Инфекцията е известна още като морбили или дребна шарка във връзка с характерния вид на обрива и малките размери на отделните обривни единици.

След въвеждането на задължителната за нашите ширини ваксина морбили, паротит, рубеола се описват единични, спорадични случаи, резултат от пропусната имунизация или внесени инфекции.

Заболяването преминава през три характерни фази, а именно катарална (с наличие на грипоподобна симптоматика), обрив (макулозен) и реконвалесцентна (възстановителна), като особено характерни за заболяването са дегенеративно-некротичните лезии, наблюдавани при много от пациентите в края на катаралната фаза, известни като петна на Филатов-Коплик (сивобелезникави петна, разположени върху силно зачервената лигавица на устната кухина).

Обривът се отличава с мономорфен характер и тенденция към сливане на отделните лезии. Възможни са различни усложнения (менингит, енцефалит, пневмония, среден отит, интестинални усложнения и други), като лечението е предимно със симптоматични средства, а при данни за вторична бактериална инфекция се включват и подходящи антибиотици.

Обрив при дребна шарка

Причинител на инфекцията е rubella virus от семейство Togaviridae, като се засягат предимно децата до десет годишна възраст.

Обрив при рубеолаКлиничната картина включва грипоподобни прояви, точковидни петехии по мекото небце (петна на Forscheimer), увеличение на лимфните възли в областта на шията, тила или подчелюстната област, хепатоспленомегалия (увеличение размерите на черния дроб и слезката).

Обривът започва от лицето и постепенно обхваща тялото и крайниците, като е представен от макули и папули.

Заболяването протича доброкачествено, като риск е налице при заразяване по време на бременността, като в зависимост от срока се наблюдават различни по тежест увреждания (рубеолна фетопатия, рубеолна ембриопатия).

Специфичната профилактика включва приложение на ваксината морбили, паротит, рубеола.

Причиняват се от човешкия папилома вирус (human papillomavirus, HPV) и са известни още като кокоши тръни.

Варират по брой, външен вид и локализация, като се различават обикновени брадавици (Verruca vulgaris), плоски брадавици (Verruca plana), плантарни брадавици (засягат стъпалата, петите, пръстите на краката), филиформени брадавици (често по клепачите, подмишниците, шията), периунгвални брадавици (под или около нокътната плочка), като обикновено липсват други прояви освен самата лезия, но в зависимост от локализацията са възможни болка, парене и други.

Рубриката включва ортопоксвирусни инфекции (кравешка вариола, ваксиния, Орф вирусна инфекция), контагиозния молускус, внезапната екзантема, известна още като шеста болест, инфекциозния еритем (известен още като пета болест), ентеровирусния везикуларен стоматит с екзантема (ръка-крак-уста синдром, hand, foot and mouth disease), ентеровирусен везикуларен фарингит и други.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при вирусни инфекции, характеризиращи се с увреждания на кожата и лигавиците, се осъществява въз основа на данните, получени от разпита и прегледа на пациента, характерните обривни лезии, при възможност и след вирусологична и серологична диагностика.

Възможни са промени в показателите на кръвната картина, а при наличие на усложнения и засягане на вътрешните органи и/или нервната система е уместно извършване на образна диагностика.

Диференциалната диагноза включва различаване на отделните инфекции една от друга, както и различаването им от заболявания с инфекциозен или неинфекциозен характер и идентични промени.

Терапията в масовия случай е симптоматична и включва противовъзпалителни средства, аналгетици, локални успокояващи средства, препарати за лечение при висока температура и други.

Препоръчва се почивка на легло, прием на витаминни добавки, пълноценно и съобразено със състоянието хранително меню.

При данни за вторична бактериална инфекция се назначават подходящи антибиотици.

Лечение

Прогнозата се определя индивидуално в зависимост от общото състояние, наличието на усложнения, възрастта и други фактори.

3.7/5 6 оценки

Видове Вирусни инфекции, характеризиращи се с увреждания на кожата и лигавиците МКБ B00-B09

Продукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО

Библиография

http://www.healthline.com/health/herpes-simplex
http://www.webmd.com/genital-herpes/pain-management-herpes#1
http://emedicine.medscape.com/article/969773-overview
https://www.cdc.gov/chickenpox/about/index.html
http://emedicine.medscape.com/article/1132465-overview
http://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/smallpox/symptoms-causes/dxc-20342424
http://www.medicinenet.com/monkeypox/article.htm
http://www.medicalnewstoday.com/articles/37135.php
https://www.cdc.gov/rubella/index.html
https://www.dermnetnz.org/topics/viral-warts/
http://www.webmd.com/skin-problems-and-treatments/features/viruses-cause-skin-warts#1

Вирусни инфекции, характеризиращи се с увреждания на кожата и лигавиците | мкб B00-B09
Нов код
ОТКАЖИ
© 2007 - 2019 Аптеки Фрамар. Всички права запазени! Framar.bg във Facebook
Изработка на интернет портал от Valival