Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Инфекции, предавани предимно по полов път Ранен сифилис Други форми на вторичен сифилис

Други форми на вторичен сифилис МКБ A51.4

Други форми на вторичен сифилис МКБ A51.4 - изображение

Сифилисът е половопредавано заболяване със стадийно протичане.

Причинител на заболяването е бактерията „бледа спирохета“ (Treponema pallidum).

Вторият стадий на сифилиса започва средно 1 до 6 месеца след първоначалното заразяване. Проявите са най-разнообразни, продължителността му е от 6 месеца до 4-5 години.

Най-значителният симптом са сифилитичните обриви (сифилиди), които се появяват по цялото тяло, неболезнени са и не предизвикват сърбеж. В началото представляват малки, дискретни лезии с бледорозов цвят. С напредване на болестта, обаче те прерастват в големи и забележими обриви, разполагащи се по цялото тяло, най-вече в областта на дланите и ходилата, корема, гърдите, гърба, границата между челото и косата. Раничките около устата и гениталиите също са често срещани в този период. Разположени върху триещите се повърхности, те хипертрофират и се появяват широки кондиломи (Condulomata lata). Кондиломите се смятат за най-заразните лезии на болестта. От тях се отделя богат на спирохети секрет. Възможна е поява на обезкосмени места по главата, веждите, миглите, аксилите, пубиса.

Други възможни симптоми са болезнено гърло, треска и главоболие, увеличени лимфни възли - вторична сифилитична лимфаденопатия, загуба на тегло, краткотрайна (за около 4-5 дни) повишена телесна температура, обикновено привечер, съпроводена с изпотяване.

По правило всички органи в човешкия организъм се поразяват от бледата спирохета (когато не е приложено ранно лечение), но манифестните прояви се отбелязват рядко.

Други форми на вторичен сифилис се характеризират със засягане на различни органи и системи, водещо до различни увреждания и усложнения.

При вторичния сифилис е възможно засягане на централната нервна система под формата на сифилитичен менингит. Това обаче се случва при малък процент от пациентите.

Сифилитичният менингит може да се развие по всяко време на първичния и вторичен стадий на сифилиса, но най-често се наблюдава първите 12 месеца до 2 години от началото на инфекцията.

Патологоанатомично се установява ексудативно-инфилтративен процес по менингите на базалната или конвекситетната част на мозъка и инфилтрация с лимфоцити, плазматични клетки и левкоцити.

Клиниката се проявява под форма на различни, най-често смесени синдроми:

  • менингит със субакутно, неспецифично протичане и със синдром на менингорадикулерно дразнене. Клиничната картина може да варира от прояви на лек менингизъм с церебрален синдром, който се изразява в раздразнителност, леко главоболие, безсъние, намалена работоспособност и памет, до развитие на изразен менингеален синдром с главоболие, гадене, повръщане, фотофобия, вратна ригидност и други синдроми на менингорадикулерно дразнене
  • конвекситетен менингит, придружен от енцефалитни симптоми (сифилитичен менингоенцефалит), като епилептични гърчове, спонтанно или количествено нарушение на съзнанието — сомнолентност, рядко делирни или аментивни картини, огнищна неврологична симптоматика — хемипарези, афазии и други
  • базален менингит със засягане на черепно-мозъчните нерви. Лезията на черепно-мозъчните нерви се развива внезапно или постепенно, като в 40-50% от случаите се установява множествено и двустранно засягане на n. statoacusticus с шум в ухото, нарушение на слуха, световъртеж и нерядко мениероподобна картина. По-рядко се засяга лицевият нерв, n. oculomotorius и други черепно-мозъчни нерви

В ликвора се установяват: мононуклеарна левкоцитоза над 10х106/l, протеинорахия в 78 % от случаите до 1-3 g/l, увеличени гама-глобулини, предимно IgG и в по-слаба степен IgA и IgM, ляв тип колоидна крива, положителна серологична реакция, леко снижена глюкоза под 2,5 mmol/l.

Подробна информация за вторичен сифилитичен менингит можете да прочетете тук:

При вторичен сифилис може да се наблюдава засягане на очите с развитие на сифилитичен иридоциклит и други офталмопатии.

Подробна информация за вторичен сифилитичен иридоциклит можете да прочетете тук:

Подробна информация за вторична сифилитична офталмопатия можете да прочетете тук:

Макар и рядко, може да се наблюдава развитие на сифилитична тазово-възпалителна болест при жени със засягане на органи като яйчници, маточни тръби, матка, шийка на матката с дълготрайни последици за жената.

Подробна информация за вторично сифилитично възпаление на женските тазови органи можете да прочетете тук:

При вторичен сифилис се наблюдава също поразяване на опорно-двигателния апарат с костни промени, откривани главно рентгенологично и протичащи като остеит и периостит на дългите и черепните кости. Налице са нощни болки и цефалгии. Поразяването на ставите се изявява с артралгии, често се наблюдават и миалгии.

Подробна информация за вторичен сифилитичен периостит можете да прочетете тук:

При засягане на мускулатурата възниква сифилитичен миозит.

Подробна информация за вторичен сифилитичен миозит можете да прочетете тук:

Обикновено диагнозата на други форми на вторичен сифилис се поставя въз основа на серологичните находки.

Лечението на сифилиса се провежда главно с пеницилин. Необходимо е да се осигури оптимално съдържание на пеницилин в кръвта в продължение на 10-14 дни.

4.0, 5 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Други форми на вторичен сифилис МКБ A51.4

ВСИЧКИ

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО