Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални болести Други бактериални болести, некласифицирани другаде Болест на легионерите

Болест на легионерите МКБ A48.1

Болест на легионерите МКБ A48.1 - изображение

Болест на легионерите или още легионелоза е инфекциозно заболяване със спорадичен характер, протичащо предимно със засягане на дихателната система или като грипоподобно състояние.

Причинителят е Грам-отрицателен аероб от семейство Legionellaceae, род Legionella. Най-важният представител е Legionella pneumophilia. Отделят ендо- и екзотоксини и много други фактори на патогенност. Легионелите са повсеместно разпространени в почва, вода, водопречиствателни системи, климатични инсталации и др.

Животните и птиците не боледуват, инфекцията не се предава от човек на човек. Познати са групови заболявания и спорадични случаи. Податливи са възрастните и имунокомпрометирани индивиди. Заразяването става по инхалаторен път. Legionella pneumophilia има пневмотропизъм, засяга и други органи и системи (черен дроб, бъбреци, нервна система и др.). Легионелозата се счита за мултисистемно заболяване.

Инкубационният период е от 2 до 10 дни.

Legionella pneumophilia причинява най-разнообразни заболявания:

  • асимптомна инфекция
  • грипоподобно заболяване с висока температура, адинамия, главоболие (Понтиак треска)
  • пневмония - най-честа форма, която протича средно тежко или тежко с висока температура (до 40 градуса) със студени тръпки, суха, непродуктивна кашлица в началото, която впоследствие става влажна с гнойна експекторация. Често са налице болки в гърдите, диспнея. Рентгенографският образ е нехарактерен - измененията са лобарни, мултилобарни или дифузни
  • екстрапулмонални прояви - диария с гадене и повръщане, релативна брадикардия, неврологична симптоматика (главоболие, дезориентация, делир и по-рядко огнищна неврологична симптоматика без ликворни изменения), бъбречни увреждания с протеинурия, хематурия, бъбречна недостатъчност, миалгии и артралгии, чернодробно увреждане с патологични функционални тестове

Лабораторно се установява умерена левкоцитоза с олевяване, ускорена СУЕ, повишена трансаминазна активност, азотемия, албуминурия.

Диагнозата болест на легионерите е трудна, защото няма специфични симптоми на заболяването, причинителите се култивират много бавно и трудно, а рентгенографският образ не е характерен. Прилага се индиректен имунофлуоресцентен метод и серологични методи.

Диференциалната диагноза включва:

  • остри респираторни инфекции
  • други пневмонии
  • грипоподобни заболявания
  • микоплазмена, хламидийна, рикетсийна инфекция
  • при полиорганна локализация на заболяването - сепсис
  • заболявания на отделни органи и системи - нефрит, хепатит, менингоенцефалит и др.

Лечението на легионелозата е антибиотично - еритромицин, комбинация еритромицин-рифампицин, хлорамфеникол.

Прогнозата зависи от преморбидния фон на болните. При имунокомпрометирани, лекувани с еритромицин, тя е по-добра, в сравнение с нелекуваните.

3.0, 5 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Болест на легионерите МКБ A48.1

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Болест на легионерите МКБ A48.1

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО