Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални болести Друга септицемия Септицемия, предизвикана от Staphyloccocus aureus

Септицемия, предизвикана от Staphyloccocus aureus МКБ A41.0

Септицемия, предизвикана от Staphyloccocus aureus МКБ A41.0 - изображение

Стафилококовите инфекции са най-често срещаните в човешката патология. Стафилококите са причинители на повече от 80% от гнойно-възпалителните и вътреболнични инфекции, стафилококовите интоксикации, септицемия, предизвикана от Staphylococcus aureus.

Някои видове стафилококи играят роля и в патологията на животните, други са широко разпространени във външната среда. Една част от тях са нормални обитатели на лигавицата и кожата на човека и животните.

Родът Staphylococcus принадлежи към семейство Micrococcaceae. Той включва 39 вида, разделени в две групи - коагулазо-положителни и коагулазо-отрицателни. Независимо, че Staphylococcus aureus е най-значим и най-чест причинител, нараства и ролята на коагулазо-отрицателните стафилококи.

Staphylococcus aureus е Грам-положителен кокобактерий, неподвижен е, не образува спори, в препарат или на културелно изследване стафилококите се подреждат като гроздове. Стафилококът е факултативен анаероб. Продуцира токсини и ензими, които обуславят неговата вирулентност.

Екзотоксините на S. aureus са белтъчни продукти с токсично действие и включват:

  • хемолизини - причиняват β-хемолиза на кръвен агар и отговарят за токсичното действие върху възпалителното огнище
  • левкоцидин - атакува полиморфоядрени левкоцити и макрофаги
  • ексфолиатин - предизвиква синдрома на попарената кожа SSSS (Staphylococcal Scaled Skin Syndrome) у малки деца и болни с имунодефицитни състояния. Характерна за този синдром е появата на големи мехури по кожата
  • ентеротоксини - причинителите на хранителните интоксикации са най-често група А

Ензимите, които бактерията продуцира са:

  • коагулаза - превръща фибриногена във фибрин. Предизвиква образуване на венозни тромби, които са много важен фактор в патогенезата на стафилококовия сепсис
  • стрептокиназа - разтваря кръвния съсирек и хидролизира фибриновия вал в мястото на възпаление, спомагайки за разпространението на бактериите
  • clumping factor - има действие подобно на коагулазата
  • дезоксирибонуклеаза - хидролизира ДНК в гнойните секрети от загинали бактерии, на повишената ДНК концентрация се дължи повишеният вискозитет на гнойния секрет
  • хиалуронидаза - разгражда хиалуроновата киселина в съединителната тъкан, което улеснява разпространението на бактериите
  • β-лактамази - разграждат β-лактамния пръстен на пеницилини, цефалоспорини и други β-лактамни антибиотици, с което ги инактивират

Стафилококите са много устойчиви във външна среда. В бельо, в прах и други се запазват жизнеспособни от 3 до 6 месеца. Чувствителни са на действието на дезинфектанти и физични фактори, използвани за стерилизация.

Заболяванията, които S. aureus причинява се делят на две групи - токсин-медиирани и инвазивни. Инвазивните заболявания варират от малки фурункули до тежка септицемия, предизвикана от Staphylococcus aureus, респективно пиемия.

Септицемия, предизвикана от Staphylococcus aureus най-често започва от първична локализация на гнойното огнище в носоглътката, горните дихателни пътища, коремната област (ентероколит), бъбреците (пиелонефрит), абсцеси в мозъка, остеомиелит, средното ухо (мастоидит), инфектиране на пъпния кордон при новородени, гнойни рани, фурункули, карбункули.

Клиничната картина протича в няколко клинични форми:

  • мълниеносен сепсис - генерализирани метастази, повсеместно разпространение на токсините в тъканите
  • остра форма - по-бавно протичане и бавно разпространение на метастазите
  • подостра форма с образуване на многобройни метастази
  • остър и подостър ендокардит с гнойни метастази в мозъка, белите дробове, костите и ставите

От местно гнойно огнище след преодоляване на защитните сили на макроорганизма гноеродните микроби достигат до капилярната мрежа на паренхимните органи, където намират благоприятни условия за развитие и размножаване. Инфектираните тромби се откъсват и под формата на емболи се пренасят с кръвта в паренхимните органи (бял дроб, черен дроб, слезка). Стафилококите формират микроскопични емболи от фибрин, бактерии, тромбоцити и дават начало на малки гнойни огнища, увеличавайки в последствие размерите си (вторични метастатични огнища).Инфектираните тромби се откъсват и под формата на емболи се пренасят с кръвта в паренхимните органи (бял дроб, черен дроб, слезка). Стафилококите формират микроскопични емболи от фибрин, бактерии, тромбоцити и дават начало на малки гнойни огнища, увеличавайки в последствие размерите си (вторични метастатични огнища). Местата, където те обикновено се задържат са с богато развита капилярна мрежа и малка скорост на кръвния ток: черен дроб, бели дробове, мозък, метафизите на дългите кости.

Клиничната картина на септицемия, предизвикана от Staphylococcus aureus протича с висока температура до 40-41°С с резки колебания от 3 - 4°С. Разтрисанията са доста изразени и могат да се повтарят по няколко пъти на ден. Рязкото повишаване и спадане на температурата с последващо разтрисане се дължи на навлизането на бактерии от гнойните метастатични огнища в кръвния ток, където масово биват унищожавани от защитните механизми с последваща пирогенна реакция и затихване на явленията до следващото нахлуване в кръвообращението.

Единичните малки метастатични огнища със слаба вирулентност оформят клиничната картина на подостро протичащи хронични форми на сепсиса (хрониосепсис).

Диагнозата се поставя въз основа на клиничните прояви. Много важни са микробиологичните изследвания на материали от първичното огнище, данните от хемокултурите, които позволяват да се проведе целенасочено етиологично лечение. Решаващо значение за диагнозата има културелното верифициране на инфекцията.

Лечението на септицемия, предизвикана от Staphylococcus aureus е комплексно - хирургична обработка, антибиотично лечение, поддържане на функциите на органите и системите. Антибиотичното лечение започва с пеницилазо-резистентни антибиотици: cloxacillin, clindamycin, vancomycin.

Леталитетът до въвеждане на антибиотичната терапия е достигал 80 - 90%. При използване на антибиотици спада до 40 - 60%.

3.0, 4 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО