Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални болести Дифтерия Ларингеална дифтерия

Ларингеална дифтерия МКБ A36.2

Ларингеална дифтерия МКБ A36.2 - изображение

Дифтерията е остра въздушно-капкова инфекция. Характеризира се с образуване на фиброзни налепи на мястото на входната врата на дифтерийните бактерии, с регионална лимфаденомегалия, обща интоксикация и усложнения предимно от страна на сърдечно-съдовата, нервната и отделителната система.

Причинител е бактерият Corynebacterium diphteriae, Грам-положителна пръчица.

Източник на инфекцията са болните, реконвалесцентните и здравите заразоносители. Заразата се предава по въздушно-капков път.

Ларингеалната дифтерия (круп) е резултат от десцендирала дифтерия на фаринкса, в редки случаи е първична локализация на заболяването.

Крупът протича в 3 стадия:

1. Стадий на дрезгавата кашлица (катарален стадий) - началото е бавно, постепенно, с умерено повишена температура до 38 градуса. Налице е слабо изразен интоксикационен синдром (адинамия, анорексия). Болните имат груба, лаеща кашлица и дрезгав глас. Този стадий продължава от 1 до 3 дни и води до прогресивно влошаване на състоянието.

2. Стенозиращ стадий - отокът и налепите, които бързо обхващат трахеята (дифтериен ларинготрахеит) и бронхите затрудняват дишането. Болните стават неспокойни, имат затруднено дишане, диспноични пристъпи, шумен, затруднен и удължен инспириум, с хлътване на междуребрените мускули, епигастриума, надключичните ямки и югулума (тираж). Продължителността на стадия е 2-3 дни. В края на този период настъпва дихателна недостатъчност с цианоза, тахипнея при повърхностно и аритмично дишане, увреждане на сърдечно-съдовата система, тахикардия с мек пулс, глухи сърдечни тонове. Болните се мятат безпомощно в леглото с пристъпи на задух, които продължават около 30 минути. Ако в този период не се направи трахеотомия, се преминава към асфиктичния стадий.

3. Асфиктичен стадий - продължителният кислороден глад и натрупването на въглероден двуокис водят до карбонаркоза (болните привидно се успокояват). Общото състояние се влошава до крайно тежко с бледосива кожа, дифузна цианоза, студени крайници, хипотония на мускулатурата, разширени зеници, без реакция на светлина. Пулсът става филиформен, кръвното налягане пада. Съзнанието се замъглява, появяват се потрепвания на мускулите или гърчове. Дихателната и сърдечно-съдовата недостатъчност водят до летален изход.

Диагнозата ларингеална дифтерия се поставя въз основа на епидемиологичната анамнеза, клиничната картина и микробиологичните изследвания. Прави се посявка на гърлен секрет на специални хранителни среди.

Диференциална диагноза се прави с вирусни инфекции, съдовооточна реакция или стенозиращ субхордален ларингит, едем на ларинкса от различни нокси, чуждо тяло в трахеята, тумор на трахеобронхиалните лимфни възли.

Лечението на ларингеална дифтерия се провежда задължително в болница. На пациентите се осигурява постелен режим. Преди излизане на антибиограмата може да се приложи противодифтериен серум. От антибиотиците се използват пеницилин, еритромицин, амоксицилин локално и парентерално. Прилагат се кортикостероиди, кислород. Интубация или трахеостомия се прави при нужда с цел доставка на кислород и осигуряване на редовна аспирация през трахеостомата.

Прогнозата е неблагоприятна. Леталитетът е много висок.

3.3, 7 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО