Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални болести Дифтерия Дифтерия на фаринкса

Дифтерия на фаринкса МКБ A36.0

Дифтерия на фаринкса МКБ A36.0 - изображение

Дифтерията е въздушно-капкова инфекция, характеризираща се с образуване на фибринозни налепи (псевдомембрани) на мястото на внедряването на дифтерийните бактерии, с регионална лимфонодуларна компонентна и обща интоксикация, засягаща предимно сърдечно-съдовата система, периферната нервна система и бъбреците.

Причинител на заболяването е бактерият Corynebacterium diphteriae, Грам-положителна нежна пръчица.

Заразяването става по въздушно-капков път чрез тесен контакт на чувствителен индивид с болен от дифтерия или безсимптомен носител, като шанса за заразяване е по-висок при контакт с болен.

Входни врати са лигавицата на горните дихателни пътища, по-рядко лигавиците на конюнктивата, половите органи или увредената кожа.

Най-честата форма на заболяването е дифтерия на фаринкса. Патологичните промени обхващат задните структури на устната кухина и проксималната част на фаринкса.

Инкубационният период на дифтерията на фаринкса е от 2 до 4 дни. Началото е остро със субфебрилитет, обща отпадналост, гърлобол, пресипнал глас, лаеща кашлица. Налепите обхващат едната или двете тонзили (тонзиларна дифтерия), разпространяват се по небните дъги, увулата, мекото небце, назо- и орофаринкса.

Мембраните са бели и блестящи, но постепенно добиват мръсно сив цвят, на места със зелени или черни некротични участъци, които трудно се отделят с шпатула. Тежестта на клиничните прояви корелира със степента на разпространение на налепите. Локализираният тонзилит протича с леки системни прояви.

Обхващането на задната фарингеална стена, мекото небце и ларинкса се означава като дифтерийна мембранозна ангина, която протича с рязко влошаване на общото състояние, висок фебрилитет, експираторна диспнея, стридор, прострация. Шийните лимфни възли са значително увеличени. Перигландуларния оток е силно изразен, нарушава контурите на подчелюстната и шийната области и води до типичния вид на "врат на бик". Отокът е неболезнен, палпаторно е мека или с тестовата консистенция.

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина и се потвърждава от бактериологичното изследване.

Диференциална диагноза на дифтерия на фаринкса се прави с лакунарна ангина, скарлатина, язвено-мембранозна ангина.

Лечението се провежда в болница. Преди излизане на антибиограмата, може да се приложи противодифтериен серум (по Безредка). От антибиотиците се използват пеницилин, еритромицин, локално и парентерално. Прилагат се кортикостероиди при тежки токсични форми. За почистване на устната кухина се прави гаргара с разредена кислородна вода или чай от лайка.

    2.7, 3 гласа

    КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО