Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални болести Листериоза Кожна листериоза

Кожна листериоза МКБ A32.0

Кожна листериоза МКБ A32.0 - изображение

Листериозата е зооантропоноза с природна огнищност. Характеризира се с голям полиморфизъм в клиничната картина.

Причинителят е бактерия Listeria monocytogenes.

Източник на заразата са дивите и домашни плъхове и мишки. От тях заразата се предава на домашните животни. Човек се заразява от болните животни, които отделят листериите със секрета от носоглътката, изпражненията и урината. Заразяването се осъществява посредством храна (мляко, месо), чрез контакт и по инхалаторен механизъм.

Листериозата се проявява по-често у индивиди със занижен имунитет - вроден или придобит. Среща се при новородени, възрастни, лекувани с имуносупресори, но не и при болни от СПИН.

Кожна листериоза е рядка проява на инфекцията. Заболяването възниква след пряко излагане на здрава кожа на Listeria monocytogenes. Най-застрашени са ветеринари или други, намиращи се в контакт с животни.

Клиничната картина започва с полиморфен обрив по кожата, локализиран около ставите, по туловището и рядко по лицето. По ставите може да има болки. Обривът се състои от розеоли, папули и еритеми. Задържа се 4-5 дни и изчезва, без да последват пигментация и лющене на кожата.

Диагнозата се поставя чрез изолиране на листерии от кръвта или ликвора на болния. Използва се луминесцентна микроскопия, реакция аглутинация, РСК. Приложение намира биопробата с бели мишки (инокулиране на кръв или ликвор от болен на бели мишки). Те заболяват и на 4-5 ден умират. От вътрешните им органи се прави посявка върху хранителна среда.

Лечението на кожната листериоза се осъществява с широкоспектърни антибиотици - ампицилин, тетрациклин, хлорамфеникол, еритромицин. Успешно е лечението също с пеницилин, сулфадиацин и хлорамфеникол.

Прогнозата при своевременно лечение е благоприятна.

2.5, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО