Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални болести Проказа [болест на Hansen] Проказа, неуточнена

Проказа, неуточнена МКБ A30.9

Проказа, неуточнена МКБ A30.9 - изображение

Проказа, неуточнена е хронична грануломатозна антропоноза, засягаща кожата, лигавиците, периферната нервна система и висцералните органи.

Заболяването се среща главно в тропическите и субтропическите райони на Азия, Африка и Южна Америка.

Причинител на проказата е Mycobacterium leprae, облигатен, интрацелуларен, киселиноустойчив Грам-положителен бацил.

Лепрата е инфекциозно заболяване с ниска степен на вирулентност. Единственият резервоар и източник на заразата е болният, и то предимно от лепроматозна форма.

Заразяването се осъществява предимно по аерозолен път, чрез назофарингеалната лигавица, и рядко при пряк контакт през увредена кожа. За да настъпи заболяване, е необходим продължителен и близък контакт с болния.

Инкубационният период е от 6 месеца до 30 години. Заразяването става най-често в детска и юношеска възраст.

На мястото на проникване бактериите започват да се размножават, навлизат в периневралната обвивка на нервните окончания в кожата, а след това и в техния ендоневриум. Едновременно те могат да нахлуят в кръвта и да се разнесат и в други органи. На входното място се развива клетъчен гранулом, който в кожата се представя като макулозен или папулозен обрив, с клинична картина на хроничен дерматит - недетерминирана лепра. Особеностите на имунната защита на гостоприемника определят клиничната форма на заболяването. Активен клетъчно-медииран отговор и понижен хуморален имунитет обуславят туберкулоидната форма на инфекцията със засягане на малък брой периферни нерви и нисък вирулентен товар. Изразена хуморална реакция и понижен клетъчно-медииран имунитет водят до лепроматозния вариант, протичащ с разпространени кожни лезии, изразена неврологична симптоматика и висок вирулентен товар.

Най-често се засягат кожата, периферните нерви и очите. Възможно е развитие на съпътстваща системна симптоматика. Продромалните явления са слабо изразени и неспецифични, поради което заболяването се диагностицира едва след появата на кожните лезии. Първоначално се редуцира възприятието за топло и студено, последвано от усета за лек допир и накрая за дълбок натиск. Най-силно се засягат крайниците, където са началните кожни промени. Други уязвими части на тялото са зоните с ниска телесна температура - повърхностни периферни нерви, предна очна камера, тестиси, брадичка, скули, ушни висулки и колене. Неспецифичните първични лезии еволюират към туберкулоидна, лепроматозна или гранична лепра в зависимост от имунологичната нагласа на гостоприемника.

По-малко от 5 кожни плаки и липсата на бацили в нативна натривка обуславят недетерминирания и туберкулоидния вариант на заболяването. Пет или повече кожни лезии със или без бацили дефинират граничната или лепроматозната форма.

Различават се следните клинични варианти на проказата:

  • индетерминирана
  • туберкулоидна
  • лепроматозна
  • междинна (диморфна)

Диагнозата се поставя с помощта на микробиологично и серологично изследване. Лепроминовият тест е положителен при болните от лепра.

Диференциална диагноза на проказата, неуточнена се прави с други заболявания на кожата - еритемен лупус, дерматомикози, саркоидоза, ветилиго, уртикария, кожни карциноми и др.

Заболяването се лекува с антибиотици и сулфони. От антибиотиците антилепрозен ефект има рифампицинът. Прилагат се още дапсон, клофазимин и др. Лепрата се лекува минимум две години.

3.8, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО