Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални зоонози Лептоспироза Лептоспироза, неуточнена

Лептоспироза, неуточнена МКБ A27.9

Лептоспироза, неуточнена МКБ A27.9 - изображение

Лептоспироза, неуточнена е зооантропоноза, която се наблюдава главно през пролетно-летния сезон. Причинява се от множество серотипове лептоспири. Заболяването протича с подчертан фебрилен, токсикоинфекциозен и краниофарингеален синдром, поражение на черния дроб, бъбреците и централната нервна система. Често има професионален характер.

Лептоспирите са Грам-отрицателни, нежни спираловидни нишки с кубообразно завити задебелени краища. Отделят ендотоксин. Култивират се на специални хранителни среди. На тъмно зрително поле се виждат като сребристи, спираловидни, подвижни нишки. Според антигенния си състав се подразделят на множество серологични типове и варианти. За патологията на човека основно значение имат L. pomona, L. icterohemorrhagica, L. canicula, L. gripotyphosa и др. Лептоспирите са доста устойчиви във външната среда.

Резервоар на лептоспирите са диви и домашни животни. При тях патогените могат да причинят инапарентни инфекции с продължителното им отделяне чрез урината или клинично изявени форми с аборти и иктер, дори и с летален изход. От урината на болните животни лептоспирите попадат във водоемите, почвата и хранителните продукти, където се размножават и се запазват жизнеспособни продължително време. Човек се заразява при пиене на контаминирана вода, при къпане и газене във водоеми, при работа във влажна почва, при консумация на заразена храна, млечни продукти, месо и др.

Заболяването има професионален характер и боледуват главно работници от кравеферми, свинеферми, жътвари, косачи, поливачи, кланични и канализационни работници. Лятно време често боледуват деца и рибари, които се къпят или ловят риба в канали около ферми, особено ако фекалиите на животните се изхвърлят във водоемите.

Входна врата на инфекцията са кожата, лигавиците, конюнктивите, носната или стомашно-чревната лигавица. На мястото на проникването не настъпват възпалителни промени. От входната врата по лимфен път патогените достигат до регионалните лимфни възли, където се размножават. Следва проникване в общото кръвообращение (първична бактериемия) и локализация в клетките на ретикуло-ендотелната система (РЕС), където настъпва интензивно размножаване.

След натрупването им в РЕС, патогените повторно попадат в кръвообращението (вторична бактериемия), след което започват клиничните прояви. В кръвообращението част от причинителите се разрушават, отделя се ендотоксин и други токсични продукти - развива се специфична интоксикация. С това заболяването може да приключи.

По-често обаче настъпва паренхимна дифузия и вторична локализация в черния дроб, слезката, бъбреците, нервната система, миокарда, очите, ендотела на кръвоносните съдове и др., в които се развиват съдовооточни, възпалителни и дистрофични процеси.

При поражение на черния дроб се развива хепатит с паренхимна жълтеница и намаление на факторите на хемостазата.

Бъбречните увреждания се манифестират с интерстициален нефрит или с увреждания предимно на извитите канали с развитие на остра бъбречна недостатъчност. Изключително рядко са възможни дифузни гломерулонефрити, свързани с отлагания на имунни комплекси в гломерулите.

Хеморагичната диатеза се обяснява с увреждане на капилярите и малките съдове, намаление на хемостазните фактори, синтезирани в черния дроб и с тромбоцитопенията.

В скелетната мускулатура се откриват фокални промени - вакуолизация на сарколемата, изчезване на клетъчните органели, лека клетъчна инфилтрация.

Инкубационният период на лептоспироза, неуточнена е средно 9-10 дни. Заболяването протича в три периода: начален, период на органни прояви и реконвалесцентен период.

Началният период започва остро, внезапно, без продромални явления. Често болният може да съобщи часа на заболяването. Появяват се студени тръпки и втрисания, бързо покачване на температурата до 39-40 градуса. Пациентите имат силни мускулни болки, локализирани главно в прасците, кръста, корема и шията, които се наблюдават при движение и в покой. Често има челно главоболие, подчертана адинамия до прострация, анорексия, жажда, гадене и повръщане. Налице е краниофарингеален синдром - тургесцентно хиперемирано лице, инициирани конюнктиви, зачервено гърло, по-рядко херпес на устните, макулозен или макуло-папулозен обрив, хепато- и спленомегалия. С това заболяването може да приключи.

Период на разгар на болестта и органни локализации - често, особено при по-тежките форми след 3-4 дни се появяват симптоми от различни органи. Оплакванията от началния стадий продължават и все още са добре изразени. Към тях се прибавят жълтеница, бъбречни поражения, засягане на нервната система, хеморагичен синдром, остър миокардит, остър бронхит и пулмонит. Органните промени могат да се наблюдават самостоятелно или в най-различни комбинации.

Фазата на органните промени продължава до 10, дори 20 дни, след което температурата постепенно се нормализира, болестните промени изчезват. Това е реконвалесцентният период на заболяването.

Според клиничните и лабораторните промени се различават следните клинични форми:

  • лека - повишена температура до 38-39 градуса, леко изразени токсични прояви, без иктер, без хеморагичен синдром, с незначителни бъбречни промени и оздравяване за 6-8 дни
  • средно тежка - добре изразен токсиинфекциозен синдром, температура до 40 градуса, с лек иктер, олигурия с незначително повишени остатъчноазотни тела, кръвоизливи само по кожата и благоприятно протичане
  • тежка - хиперпирексия до 40 градуса и повече, силно изразени токсиинфекциозни симптоми, много силни мускулни болки и главоболие, иктер, понякога с прояви на остра бъбречна недостатъчност и остра чернодробна недостатъчност, хеморагична диатеза, включително кървене от кухите органи, токсиинфекциозен шок, остър миокардит със сърдечно-съдова недостатъчност, серозен менингит или менингоенцефалит, често с коматозно състояние. Без бързо и адекватно лечение болестта завършва летално
  • фулминантна - протича със симптоми, както при тежката форма, но те се развиват много бързо, фулминантно и леталният изход настъпва след 2-3 дни

Диагнозата лептоспироза, неуточнена се поставя на базата на клиничните признаци, епидемиологичните данни, резултатите от лабораторните изследвания, микробиологичното доказване на причинителя в телесни течности, серологичните изследвания.

Прогнозата зависи от клиничната форма. При леките аниктерични форми тя е благоприятна. При тежките форми, с развитие на жълтеница, остра бъбречна недостатъчност, хеморагична диатеза, шок, тя е много сериозна. Прогнозата е по-лоша при възрастни пациенти.

Лечението на лептоспирозата се извършва задължително в болница. Назначава се режим на легло и подходяща диета. Етиологичното лечение включва пеницилин, цефалоспорини, амоксицилин, хлорамфеникол и др. При необходимост се прилага патогенетично лечение.

Профилактичните мерки включват дератизация на животновъдните ферми, пресушаване на блатата и ненужните водоеми, откриване и лечение на болните животни, здравна просвета.

3.5, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО