Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални зоонози Лептоспироза Лептоспироза иктеро-хеморагична

Лептоспироза иктеро-хеморагична МКБ A27.0

Лептоспироза иктеро-хеморагична МКБ A27.0 - изображение

Лептоспирозите са зооантропонози с природна огнищност и широко разпространение. Често имат професионален характер.

Заболяванията при човек се характеризират с внезапно начало с токсикоинфекциозен синдром, увреждане на черния дроб, бъбреците и хеморагични прояви.

Причинители на лептоспирозата са различни видове лептоспири - Грам-отрицателни бактерии. Отделят ендотоксин. Според антигенния си състав се подразделят на множество серологични типове и варианти. Лептоспирите са доста устойчиви във външна среда. При благоприятни условия те могат да се размножават.

Според клиничното протичане лептоспирозите се разделят на две групи:

  • лептоспироза иктеро-хеморагична или болест на Weil-Василев със злокачествено протичане, поява на жълтеница, нефропатия и хеморагичен синдром
  • доброкачествена лептоспира с леко протичане, често с грипоподобни явления

Иктеро-хеморагичната форма на лептоспирозата е предизвикана от Leptospira interrogans, серовар icterohaemorrhagiae.

Входна врата на инфекцията са интактни кожа и лигавици, конюнктивите, устната лигавица и горните отдели на храносмилателния тракт. По лимфен път причинителите достигат до регионалните лимфни възли и проникват в кръвта. След развитието на бактериемията и лептоспирурията причинителите се локализират във вътрешните органи, най-често бъбреци и черен дроб, слезка, мускули и централна нервна система. Развива се жълтеница и хеморагична диетеза.

Основната органна патология може да се резюмира в следните промени:

  • холангиохепатит и хеморагии в черния дроб
  • остър нефрит с остра бъбречна недостатъчност и бактериурия
  • серозен менингит и очни промени

Лептоспироза иктеро-хеморагична протича внезапно и с бурно начало, с разтрисания и температура 39-40°С, силно неразположение, много силно главоболие, костно-ставни и особено силни мускулни болки, конюнктивна инекция, фотофобия, херпес, повръщане, коремни болки, менингеален синдром, олигурия, нефрит без отоци и хипертония. Наблюдават се и кожни обриви, пневмонит.

Към 4-6 ден от заболяването възниква жълтеница с лека хепатомегалия, слезката рядко е увеличена. С появата на жълтеницата температурата започва да спада, но адинамията, менингеалния синдром, азотемията са непроменени. Налице е лека хеморагична диетеза, анемия.

Към 8-9 ден температурата е спаднала значително, хепатитът и менингитът са подобрени, често настъпва полиурична криза.

След 4-10 дена настъпва рецидив с повишаване на температурата до 38-39°С за няколко дни и изостряне на нефрита и менингита. Жълтеницата продължава да регресира.

След второто нормализиране на температурата настъпва пак полиурична криза, изчезват проявите на хепатонефрита. Понякога се наблюдава и втори температурен рецидив. Заболяването трае с рецидивите около 3 седмици.

Усложненията на иктеро-хеморагичната лептоспироза са кръвоизливи, миокардит, иридоциклит, паротит, уремия и др.

В кръвта на инфектирани с лептоспироза обикновено има променени чернодробни проби и билирубинемия. Често има хиперазотемия. В урината се установяват белтък, еритроцити, цилиндри. Наблюдават се също епистаксис, тромбоцитопения, намаление на протромбина, удължено време на кървене, полинуклеарна левкоцитоза. Необходимо е микробиологично доказване на причинителя в кръвта, ликвора, урината. Серологичните изследвания включват реакция аглутинация.

Диференциална диагноза се прави с хепатит, възвратен тиф, жълта треска, грип, менингит, апендицит, коремен тиф, бруцелоза и др.

За лечението на лептоспироза иктеро-хеморагична се прилагат пеницилин или тетрациклин мускулно. Необходима е богата на въглехидрати диета и корекция на водно-електролитните смущения при нужда. При необходимост се прилагат антипиретици, лумбална пункция.

Профилактиката на лептоспирозата включва:

  • дератизация
  • поддържане на добра хигиена в складовете за хранителни продукти
  • контрол над водите за пиене и къпане
  • опазване на храните от плъхове и мишки
  • забрана на къпането в реки и езера при епидемия
  • регистрация и изолация на болните

При жълтеница леталитетът е около 15%. Смъртта настъпва, поради токсемия, уремия, големи кръвоизливи.

3.7, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО