Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални зоонози Сап и мелиоидоза Мелиоидоза, неуточнена

Мелиоидоза, неуточнена МКБ A24.4

Мелиоидоза, неуточнена МКБ A24.4 - изображение

Мелиоидоза, неуточнена е остро инфекциозно заболяване, което протича с разнообразна клинична картина.

Причинител на заболяването е Burkholderia pseudomallei, бактерий, който много наподобява причинителя на заболяването сап.

Мелиоидозата е позната и като болест на Whitmore.

Основен механизъм за предаване на инфекцията е контактният, като източници са диви и домашни животни, както и замърсените вода и почва.

Инкубационният период на мелиоидозата е от 2 до 20 дни. На мястото на проникване възниква първичен афект от лимфоидни възпалителни елементи. След разпространение на бактериите чрез кръвта (хематогенна дисеминация) се засягат голям брой органи, в които се образуват множество грануломи.

При част от заболелите може да се наблюдава катарален синдром и оплаквания от страна на стомашно-чревния тракт. Мелиоидозата се характеризира с многообразие в клиничното протичане и наличие на различни клинични форми.

Белодробната форма на заболяването обикновено започва остро с бързо развитие на остра дихателна недостатъчност. При физикалното изследване на белите дробове се установяват промени, наподобяващи тези при тежка пневмония, с множество инфилтрати, установяващи се на рентгенография.

Септичната форма на мелиоидозата протича в повечето случаи фулминантно. Образуват се множество абсцеси във вътрешните органи. Състоянието на болните е изключително тежко и често завършва с леталитет.

Описани са случаи на инапарентно протичане без никакви клинични прояви от страна на заболелите. В някои случаи те се оплакват единствено от субфебрилитет и астеноадинамичен синдром - отпадналост и бърза уморяемост.

Диагнозата мелиоидоза се поставя лесно в условията на епидемия и при анамнеза за контакт с животни или замърсени водоизточници. Използват се серологичните методи като реакция аглутинация и реакция, свързваща комплимента.

Диференциалната диагноза се прави с останалите покривни инфекции като антракс, кожна туберкулоза, чума и други.

За лечение се използват антибиотици. Най-често болните се повлияват добре от лечение с хлорамфеникол.

Прогнозата на инфекция, предизвикана от Burkholderia pseudomallei е сериозна. При септичната форма на мелиоидозата леталитетът продължава да бъде висок, както и при нелекуваните случаи на инфекция.

Все още липсва изработена специфична ваксина срещу мелиоидоза, неуточнена.

4.0, 2 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Мелиоидоза, неуточнена МКБ A24.4

ВСИЧКИ

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО