Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални зоонози Сап и мелиоидоза Подостра и хронична мелиоидоза

Подостра и хронична мелиоидоза МКБ A24.2

Подостра и хронична мелиоидоза МКБ A24.2 - изображение

Мелиоидозата е бактериална зооноза, която се причинява от Грам-отрицателни бацили - Burkholderia (Pseudomonas) pseudomallei. Характеризира се с образуване на множество възелчета по кожата, лигавиците, мускулите и белите дробове. Те прогресират бързо, като повърхностните се разязвяват, а дълбоките фистулизират.

Болестта е ендемична в Югоизточна Азия и Северна Австралия. Някои от случаите са докладвани в Китай.

Заразяването на човека става чрез болни животни, пряко или косвено чрез заразени предмети, с носни и други секрети на животните. Възможно е и заразяване на човек от човек.

Рискови фактори за възникване на заболяването са диабет, бъбречна недостатъчност, таласемия и честа консумация на алкохол.

Входна врата са кожата, по-рядко носната лигавица, конюнктивите. Засяга се предимно мъжкия пол. Мелиоидозата може да възникне във всяка възрастова група, но е по-честа между 40 и 60 годишна възраст. Най-често боледуват коняри, ветеринари и др.

Инфекцията може да бъде остра, подостра или хронична със засягане на кожата, белите дробове или на цялото тяло.

Инкубационният период на подостра и хронична мелиоидоза е от няколко месеца до години.

Клиничната картина се характеризира с локални абсцеси и гнойни лезии. Най-често се засягат белите дробове, черния дроб, червата и далака, както и кожата, лимфните възли, мозъка и костите. Интоксикацията е слаба, често настъпва кахексия.

Усложненията на подострата и хронична мелиоидоза включват:

  • менингит
  • пневмония
  • остеомиелит

Диагнозата се основава на изолиране на причинителя в култура от секрети, ексудати и храчки. Други диагностични методи включват реакция хемаглутинация, директна имунофлуоресценция, имуноензимен анализ, полимеразно верижна реакция и др.

Диференциалната диагноза включва туберкулоза, пневмония и други инфекциозни заболявания като коремен тиф и сифилис.

Лечението на подостра и хронична мелиоидоза обикновено се извършва с триметоприм-сулфаметоксазол, цефалоспорини, имипенем и др. Задължителна е хоспитализация на болните.

Профилактиката на заболяването включва:

  • ваксинация на конете
  • издирване на хроничните форми чрез малеинизация
  • унищожаване на болните животни и труповете им
  • дезинфекция на оборите
  • лична профилактика
3.4, 5 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО