Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални зоонози Сап и мелиоидоза Остра и фулминантна мелиоидоза

Остра и фулминантна мелиоидоза МКБ A24.1

Остра и фулминантна мелиоидоза МКБ A24.1 - изображение

Мелиоидозата е силно заразно инфекциозно заболяване. Характеризира се с образуване на множество възелчета по кожата, лигавиците, мускулите и белите дробове. Те прогресират бързо, като повърхностните се разязвяват, а дълбоките фистулизират.

Заболяването е широко разпространено е Тайланд и Северна Австралия.

Инфекцията се причинява от Грам-отрицателните бактерии Burkholderia pseudomallei, намерени в почвата и водата.

Предаването на инфекцията на човека става от болни животни, пряко или косвено чрез заразени предмети, с носни и други секрети на животните. Възможно е заразяване на човек от човек.

Входна врата са кожата, по-рядко носната лигавица, конюнктивите. Най-често боледуват коняри, ветеринари и др.

Причинителят навлиза в организма чрез наранена кожа, конюнктивите и по-рядко чрез лигавицата на храносмилателната и дихателната система. Наблюдава се възпалителен процес, образуват се грануломи с централна некроза. След време причинителят навлиза в кръвта и настъпва хематогенна дисеминация в целия организъм и оформяне на абсцеси в различни органи.

Инкубационният период на остра и фулминантна мелиоидоза е от 3-5 дни.

Клиничната картина започва остро с втрисания и висока температура. По кожата се образува възел, придружен от регионален лимфаденит, който се разязвява. Появяват се еризипелоидни, пустулозни и гангренозни изменения по кожата, мускулни абсцеси, хрема със слузно-гноен или гнойно-кръвенист секрет, разязвявания на ноздрите. По-късно процесът обхваща вътрешните органи, най-често белите дробове, както и мускулите, хрущялите и костите. Общото състояние на пациента се влошава, температурата е с трескав характер. Понижава се кръвното налягане, сърдечните тонове стават глухи, отделят се кървави храчки.

Най-честите усложнения на острата и фулминантна мелиоидоза са мелиоидозната пневмония и мелиоидозната септицемия.

Мелиоидозната пневмония е бързо прогресиращо заболяване с висока смъртност.

Клиничното протичане може да варира от остра инфекция, скоротечен сепсис с мултифокална белодробна инфилтрация до хронична инфекция, която имитира туберкулоза, както клинично, така и рентгенологично. Симптомите включват кашлица с кървава експекторация и плеврална болка.

Пневмонията може да бъде основната клинична проява на заболяването или да възникне вторично.

Рисковите фактори са ревматична болест на сърцето, застойна сърдечна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна болест, тютюнопушене и захарен диабет.

Често пациентите развиват мелиоидозен сепсис със септичен шок и завършват летално.

Диагнозата на мелиоидозата се поставя на базата на:

  • доказване на причинителя в секретите, ексудатите и храчките чрез култура или интерперитонеална инокулация на морско свинче (реакция на Strauss)
  • доказване чрез реакция аглутинация и комплементосвързващата реакция
  • алергичен тест с малеин (инжектира се интрадермално). Пробата остава положителна дълго време след оздравяване на болния

При острата форма лабораторно се установява протеинурия и полинуклеарна левкоцитоза.

Задължителна е хоспитализацията на болните. Лечението на остра и фулминантна мелиоидоза се провежда със сулфонамид (сулфадиацин). Прави се инцизия на абсцесите.

Прогнозата е лоша. Смъртта настъпва за няколко седмици.

Профилактика на остра и фулминантна мелиоидоза включва:

  • ваксинация на конете
  • издирване на хроничните форми чрез малеинизация
  • унищожаване на болните животни и труповете им
  • дезинфекция на оборите
  • лична профилактика
3.5, 2 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Остра и фулминантна мелиоидоза МКБ A24.1

ВСИЧКИ

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО